Здраве и управление на обществените пространства: нови предизвикателства за местните власти

Основно предизвикателство за общините през следващото десетилетие ще бъдат организацията на свободното време на гражданите и насърчаването на физическата им активност.

Заседналият ни начин на живот се превърна в основен риск за нашето здраве. Местните власти все по-често се сблъскват с драматични нива на хроничните заболявания, свързани с обездвижването на хората. Нарастват както директните разходи за здравеопазване, така и индиректните разходи, свързани със загуба на трудоспособност и осигуряване на допълнителни социални и здравни услуги. В същото време се наблюдава засилена „децентрализация“ и прехвърляне към местните власти на тези обикновено недофинансирани услуги.

Вместо да лекуват последствията, редица европейски общини са решили да инвестират във физическото възпитание на своите граждани и в насърчаването на активен и здравословен начин на живот. Тези действия стават важна част от политиките за интегрирано местно развитие.  

Какво правят градовете и общините, за да насърчат физическата активност? 

В САЩ, например, бизнес и местни власти работят заедно, за да активизират гражданите. В съвместните инициативи са въвлечени световно известни производители на спортни стоки и урбанистите. По тяхна инициатива градските власти на Ню Йорк  издадоха наръчник „Насоки за активен дизайн“ с указания към проектирането на обществените сгради и открити места, така че физическата активност на служители, посетители, учащи и родители да стане ежедневна и повсеместна необходимост.  

Водещи в Европа са датчаните. В Копенхаген прилагат идеите на „хуманистичното градоустройство“ от много години и днес хората напълно ги споделят.

Ударението е поставено върху създаването на добри обществени пространства, които привличат хората и велосипедистите. Трафикът се реорганизира така, че най-краткият маршрут между две точки винаги да е велосипеден. Общината стимулира гражданско поведение, което е полезно за всички - за борбата с климатичните промени, за подобряване на качеството на въздуха и за личното здраве. Датчаните вярват в колективния дух на градовете, тоест - че е ценно обитателите да излизат от частния си свят и да прекарват повече време един сред друг. Това допринася за цялостното усещане за общество, за чувството за сигурност, за социалното включване, дори за демокрацията. Стратегията на Копенхаген е да се превърне в "най-добрия град за хора в света".

Добрите практики от Копенхаген се копират от Ню Йорк с положителен ефект. Например, при затварянето на Бродуей за автомобилен трафик оборотът на магазините скача със 71%.

Подобни инициативи („София диша“) от няколко години се прилагат с успех и в българската столица, София, а неотдавна столичните власти привлякоха за свой консултант Ян Геел – урбанистът в основата на датския успех. Той ще трябва да спомогне за моделирането на столичната стратегия за зелен и устойчив град. 

„Витални градове“

Друг български град, Бургас се включи в мрежата „Витални градове“ по Програма УРБАКТ с участието на общини от Великобритания, Португалия, Полша. Мрежата иска да популяризира спорта в градски условия, да го направи достъпен и привлекателен за по-слабо активните граждани, както и за хората в неравностойно положение.

Целта е местните власти да създадат нов набор от инструменти за планиране на градската среда, за да се предоставят адекватни условия за почивка и спорт. Мерките обхващат инициативи на и за местната общност; дейности, базирани на информационни технологии; по-добро координиране на услугите на местната власт за популяризиране на здравословния живот; изграждане на иновативни съоръжения за спорт на открито и организиране на публични, широко достъпни събития за популяризиране на спорта в градски условия.

В рамките на проекта ще се направят анализ и карта на съществуващите спортни съоръжения със свободен достъп. Ще бъде създадена база данни с изискванията, очакванията и потребностите на живеещите в отделните райони на града. Така ще бъде прецизирана общинската програма за изграждане на съоръжения за спорт на открито по начин, който да ги направи не само достъпни, но и полезни.          

"Когато станахме "Европейски град на спорта", целта не беше само да се похвалим с титлата. Бургас трябва да е град на активните хора през всички следващи години", казва кметът Димитър Николов.

 „Активни паркове“ в Бирмингам

Бирмингам е партньор по мрежата „Витални градове“, който също иска да се развива като град на спорта. В града има силно социално разслоение, изолация на крайните квартали от обществения живот и обездвижване на младежта. За да преодолее тези проблеми, градът предприема поредица от инициативи, една от които е „Активни паркове“. Във времена на финансов дефицит градът решава, че масовият спорт ще се развива по-инак, а не чрез строителство на нови скъпоструващи зали и съоръжения. Ще се „осребри“ съществуващия потенциал и наличности. Така се заражда инициативата „Актовни паркове“. 

Тя се осъществява в партньорство, обединяващо местни власти, гражданско общество и бизнес. С пари на бизнеса и доброволен труд на местните хора се обновяват обществените места и зелени площи. По подобен способ се организират разнообразни и специфични хепънинги, културни и спортни мероприятия, като не е ясно кой кого учи (да спортува) – родителите децата или обратно. Често се налата и включването на специално наети от общината аниматори и треньори. За последните 3 години инициативата е обхванала 80 парка и градини и в нея са се включили 114 000 души. 

Информация за мрежата „Витални градове“ на адрес: http://urbact.eu/vital-cities