Кръговата икономика: преходна мода или бъдещето на вашия град?

Кръговата икономика: преходна мода или бъдещето на вашия град?

Статията резюмира съвместната програмна позиция на европейските инструменти УРБАКТ, Интеррег, Иттеракт и ЕСПОН, представена по време на Европейската седмицана градовете и регионите ‘2016.

Във времена на намаляващи ресурси и увеличаващи се отговорности, много местни власти са скептично настроени към продаваните им „спасителни“ решения. Въпреки това, преходът към кръгова икономика е необходимост и възможност с дългосрочни икономически, екологични и социални ползи.

Какво е кръговата икономика? Могат ли градовете и общините да си позволят такава промяна? И по-важно, откъде да започнат? Настоящата статия предлага отговор на тези въпроси въз основа на опита, натрупан по проектите, финансирани от програмите за европейски териториално сътрудничество.  

От линейна към кръгова икономика. 

Обичайните представи за икономиката се основават на един „линеен“ модел: природните ресурси се добиват и траснформират в продукти; продуктите се използват от потребителите и когато станат ненужни, се изхвърлят. Моделът не отчита високите икономически, екологични и социални разходи, свързани с експлоатацията, прероботката и изхвърлянето на тези ресурси, и е неустойчив в дългосрочна перспектива.

Кръговата икономика предлага алтернативен модел, при който полезността на продуктите, материалите и ресурсите се удължава възможно най-много и отпадъците се намаляват или дори елиминират. Чрез „затваряне на цикъла“ кръговата икономика развитие в рамките на ограничените ни материални ресурси. Преходът към такава икономика включва широк кръг от дейности/сектори – мобилност и транспорт, земеделие, земеползване и управление на отпадъците, развитие на бизнеса и обучение на потребителите – засягащи почти всички социални слоеве и нива на управление. Този преход, обаче, не е нещо, което дадена институция или компания може самостоятелно да реализира. Изисква се взаимовръзка и взаимодействие между заинтересованите страни и сектори. 

Какви са ползите? 

Проучване от 2016г. на Европейската агенция по околна среда посочва следните ползи от прилагането на кръгова икономика:

• Подобрена ресурсна обезпеченост и намалена зависимост от вноса (вследствие намаленото търсене/потребление на ресурси); 
• Намалено отрицателно въздействие върху околната среда, включително драстична редукция в емисиите от парникови газове;
• Инокомически придобивки: нови ниши за растеж и иновации, и икономии, реализирани вследствие на по-ефективното и ефикасно ползване на ресурсите;
• Социални ползи – от създаване на нови работни места до промени в поведението на потребителите, в т.ч. водещи до по-здравословен и безопасен начин на живот.

Кръговата икономика в европейския дневен ред

Потенциалът на кръговата икономика е припознат от редица европейски страни и региони, както и от европейските институции. През декември 2015г. Европейската комисия одобри нарочен пакет от политики и инструменти за насърчаване на кръговата икономика, целейки повишена конкурентоспособност, устойчив растеж и нови работни места за континента.

Пакетът включва ново и ревизирано законодателство, фокусирано върху управлението и намаляването на отпадъците, с план за действие и специален бюджет за прилагането му. Обхванати са пет приоритетни области – пластмаси, хранителни отпадъци, ключови суровини, строителство и строителни отпадъци, биомаса и био-суровини.  

Кръговата икономика е във фокуса и на партнъорствата по инициативата „Градският дневен ред на ЕС“. Партньорствата са одобрени през октомври миналата година и ще стартират дейността си в началото на 2017г. Партньорствата ще обвържат кръговата икономика с управлението на отпадъците и ресурсната ефикасност, като разработят планове за действие по подобряване на националните и мести регулации, усъвършенстване на финансовите инструменти, повишаване на знанията и информираността. Прилагането на тези планове трябва да доведе до значим ръст в повторната употреба и рециклирането на материали и ресурси.

Социални иновации, способстващи кръговата икономика 

Често се забравя, обаче, че преходът към кръгова икономика изисква преди всичко социално новаторство, а не технологичен пробив. Практиката по европейските програма, особено по УРБАКТ, показва, че нововъведенията в стратегически сектори и политики стават чрез нови форми на организация и управление, най-вече на местно ниво, включващи общинската администрация, гражданите и местната общност.

Кръговата икономика, въведена по партньорски начин на местно ниво спомага за изграждане на силни, солидарни общестности и местни/регионални икономики. Пътеводител в тази насока може да бъде Бялата книга по кръгова икономика на Голям Париж (https://api-site.paris.fr/images/77050). 

От перспективата на жизненият цикъл на продукта

Преходът от линейна към кръгова икономика аналага нови бизнес модели, ново поведение на консуматорите и нови решения за превръщане на „отпадъците“ в ресурси. Диаграмата по-долу илюстрира основните стъпки в жизнения цикъл на продукта, които трябва да се отчитат при дизайна на нови производствени процеси. 

Важно е постоянно да се държи сметка за ролята на местните и регионални власти във вески едит от етапите, илюстрирани по-горе.

• При етапа на проектиране на продуктите местните и регионални власти могат да повлияят като купуват стоки и услуги чрез т.нар. „зелени“ обществени поръчки, които не са ресурсоемки, а са издръжливи, лесно поправими и обновими, както и подлежат на рециклиране и повторна употреба.
• На производствения етап местните власти могат да си сътрудничат с останалите заинетересовани страни чре насърчаване на устойчивата употреба на суровини, в т.ч. чрез модерни способи като индустриална симбиоза, хичиески лизинг, преработка и производство със затворен цикъл;
• Местните и регионални власти могат активно да въздействат върху потребителското поведение на домакинствата, бизнеса и институциите.Това става чрез инициативи за обучение и информираност, чрез насърчаване на споделената икономика (засилване на връзките между местни производители и потребители), както и чрез насърчаване на повторната употреба;   
• Накрая, управлението на отпадъците и рециклирането са две от най-важните отговорности на общинско ниво. Все повече местни власти усъвършенстват управлението на отпадъците и въвеждат нови методи за  полезна „обработка“ – био-рафиниране, компостиране и анаеробно разграждане и пр.

Как регионалните и местни власти да развиват кръгова икономика?

Местните и регионални власти имат важна роля в стартирането и ускоряването на прехода към кръгова икономика, дали чрез въвеждане на ясна нормативна рамка или директно чрез подкрепа за съответните засегнати страни, в т.ч.:

• Както вече бе посочено, като потребители на стоки и услуги местните власти може да въведат „зелени“ критерии в своите обществени поръчки. На практика това означава да се оценят разходите по целия жизнен цикъл на продукта, налагане на критерии за енергийна ефективност, за устойчивост при поддръжката, за възмонжости за рециклиране и/или използване на въозобновими ресурси;
• Местните и регионални власти могат интегрират политиката за насърчаване на кръговата икономика със съответните стратегически документи, като включат в тях планираните мерки и формите на подпомагане. Това изпраща ясен сигнал на заинтересованите страни и ги стимулира да планират дългосрочно. Кръговата икономика следва да намери място в регионалните оперативни програми, съфинансирани от ЕС, местните програмни документи, тематични и секторни стратегии;
• Местните и регионални власти могад да предложат подкрепа чрез осигуряване на целево финансиране, достъп до знания и информация, както и възможности за работа в мрежа и международен обмен. Финансовата подкрепа за кръговата икономика може да възприеми различни форми, в т.ч. грантове, заеми, данъчни облекчения, инвестиционни гаранции – директно предоставяни от публичните власти или чрез посредници като бизнес асоциации или агенции за развитие. Чрез споделяне на опит, организиране на събития или създаване на информационни платоформи, градовете и регионите  могат да инициират и спомогнат останалите страни – бизнеса, НПО, научните среди и доставчиците на комунални услуги.   

Разновидност на кръговата икономика е и ангажирането на гражданите в „схеми“ за директна доставка на местни земеделски продукти и храни. Целта е да се насърчи на местното производство и да се намали разхищението на храни. Възможности за подкрепа има много, като дори „столицата“ на Европа, Брюксел, се е възползвал в това отношение по инициативата на програма УРБАКТ „Устойчиво прозводство и доставка на храни в градските райони“.   

Пътят напред

Европейските местни и регионални власти са в уникалната позиция да подтикнат континента към зелена, кръгова икономика и да се възползват от икономическите, екологични и социални ползи от този преход. Програмите УРБАКТ, Интеррег, Интеракт и ЕСПОН предлагат своята подкрепа, отчитайки следните принципи:

1. Всеки може 

Кръговата икономика може да изглежда сложна и е лесно човек да се обезкуражи заради техническия жаргон и мащаба на необходимите промени. Всеки град или община от ЕС, обаче, вече предприема стъпки в различни сектори, които касаят този тип икономическо поведение. Не става дума за конкуренция в търсенето на магическа формула или технологичен пробив, и местните власти могат да работят заедно в налагането на социални иновации и „предефиниране“ на потреблението на ресурси и енергия.

2. Няма нужда да се открива наново топлата вода  

Кръговата икономика трябва да се нагоди към местните специфики, но това не пречи да се ползват добрите практики реализирани другаде.

3. Сътрудничество, без конкуренция 

Споделената икономика се гради на взаимовръзки и взаимодействие. Чуждите добри практики може успешно да се адаптират към местние контекст посредством проекти и мрежи за сътрудничество. Най-лесно е да се присъединиш към тези, които вече са тръгнали напред.   

4. Европейските програми за териториално сътрудничество ще помогнат 

Европейските програми за териториално сътрудничество покриват различни аспекти на кръговата икономика – приложин изследвания и иновации, регионално и бизнес развитие, изграждане на партньорства и социални предприятия. Заинтересованите градове и региони може да възползват от възможностите за финансиране и участие в мрежите за обмен на опит и добри практики. 

Можете да свалите материала от:  circular_economy.docx