Летен Фестивал на URBACT 2022– отново заедно!

Фестивалът имаше за цел запознаване на участниците с новата програма URBACT IV - 2021-2027., насочена към устойчивото и интегрирано местно развитие, откриване на нови партньорства и начини за справяне с предизвикателствата на промените в климата и дигиталната революция и се проведе и в рамките на Френското председателство на Съвета на ЕС. След две години провеждане на фестивалите в онлайн формат, домакините бяха щастливи че организират присъствена среща, която е възможност представителите от европейските местни власти отново да се видят очи в очи и да споделят своя опит. Организаторите се похвалиха, че вдъхновени от действията на европейските градове за климата и устойчивото интегрирано градско развитие, тазгодишното издание ще бъде първото неутрално въглеродно събитие на ниво програма URBACT. Това означава, че на събитието не се раздаваха никакви печатни материали. Предварително бяха препоръчани определени хотели, в близост до мястото на фестивала, и които са въвели екологично устойчива политика. Препоръчваха се споделените пътувания или директни самолетни полети без прекачвания. Придвижванията в града беше желателно да се извършват с публичния транспорт с цел намаляване на въглеродните емисии. Също така мястото за провеждане на събитие беше изключително екологично ориентирано - La Cité Fertile, което е едно от най-голямите екологично отговорни пространства в района на Париж. Разположено на бивша железопътна земя, La Cité Fertile има за цел да обедини хората и да изгради екосистема, посветена на екологичния преход. Самото място се захранва от възобновяема енергия, предлага само местна и сезонна храна, събира отпадъците разделно и др.

Фестивалнвата програма включваше разнообразни дебати, посещения на място и търсене на партньори. Много от сесиите се предаваха и онлайн, давайки шанс на колегите, които не могат да пътуват.

По време на събитието бяха представени различни стратегии за устойчиво градско развитие, две от които ще бъдат представени по-долу:

Концепцията за „15-минутните градове“. В нейната основа е, че повечето ежедневни нужди могат да бъдат постигнати чрез ходене или каране на велосипед от дома. Концепцията разглежда как градовете могат да бъдат по-добре проектирани, за да посрещнат основните нужди на обитателите си. Тази концепция провокира с въпроса защо хората трябва да се съобразяваме с инфраструктурата на града, а не обратното?! Колкото и да харесваме големите градове заради предлаганите удобства и да сме свикнали с ежедневния трафик и динамика, все пак често желаем да избегнем големия трафик и да стигнем навреме на работа, на срещата с приятели или на концерт. Концепцията предлага най-важните ежедневни градски локации да са на кратко пешеходно разстояние или до тях да може да достигнете само за няколко минути с велосипед. Преустройството в тази посока стои в основата на набиращата популярност концепция за 15-минутния град.

Концепцията е създадена от френско-колумбийския учен Карлос Морено – професор в парижката Сорбона (градски трансформатор и специален представител на кмета на Париж). Проф. Морено предлага градовете да бъдат проектирани така, че в рамките на 15-минути пеша или с велосипед жителите да имат достъп до основните им обекти, свързани с работа, образование, култура, здравеопазване и др. Кметът на Париж - г-жа Ан Идалго е голяма привърженичка и популяризаторка на тази концепция. Дори по време на своята втора кампания за преизбирането й за кмет през 2020 г. тя е включила Планът за прилагане на концепцията в предизборната си политика. Тя последователно в годините цели да създаде от Париж - „град на близостта“. Факт е, че към момента Париж е променен и предлага все повече удобства за велосипедистите. Вече част от големите булеварди в града са специално обособени за споделяне между автомобилите и велосипедите. През първия си мандат през 2014 г. г-жа Идалго успява да ограничени част от движението на превозни средства, озеленява множество училищни двора, изгражда над 50 км. велосипедни маршрути. В допълнение трансформацията в зелена посока няма да подмине и прочутата улица „Шанз Елизе“, която ще се превърне в „необикновена градина“. За целта ще се редуцира пространството за движение на транспортните средства и ще се разширят пешеходните зони, а специални „тунели“ от дървета. Концепцията за 15-минутния град вече се разглежда и от други европейски градове – Амстердам, Копенхаген и др., които желаят да въведат необходимата реорганизация.

Концепцията „моделът на поничката“. Тази концепция отговаря на въпроса как градовете могат да постигнат устойчиво развитие при повишени изисквания за екологичност и социална подкрепа. Вдъхновени от книгата на Кейт Рауърт, все по-голям брой градове по света припознават модела на „икономика на поничката“. Кейт Рауърт е британски икономист от Института за екологични промени в Оксфордския университет. Климатичната криза и глобалната пандемия на COVID-19 се съчетаха и така икономиста Кейт Рауърт създава „моделът на поничката“, който изисква драстично намаляване на използването на ресурси и материали. Според неговата теорията, ние хората трябва да се отдалечим от глобалната привързаност към икономическия растеж и законите на търсенето и предлагането и да се приближим до така наречения „модел на поничката“, за да се върнем към баланса с планетата. Моделът носи това име, защото той може да се обясни с няколко кръга/пръстена. Започва от вътрешния кръг, който установява минимума, необходим за доброто съществуване, като това са Целите на ООН за устойчиво развитие: нуждата от храна и чиста вода, жилище, канализация, енергия, образование, здравеопазване, равенство между половете, доходи и политически глас. Външният кръг, представлява екологичната цел: границите, отвъд които човек не трябва да излиза, за да не навреди на климата, почвата, океаните, озоновия слой, питейната вода и биоразнообразие. Между двата кръга е истинската поничка, където се задоволяват нуждите, както на хората, така и околната среда. Един от първите градове в Европа, който следва този икономически модел е Амстердам, Холандия. За местната управа моделът е много повече от „хипи поглед към света“ и общината официално приема модела през април 2020 г. Конкретно за Амстердам моделът ще бъде приложен за подобряване на икономиката след COVID кризата. Също така жилищните нужди в града са изключително неудовлетворителни и близо 20% от хората не могат да покрият основните си нужди след плащането на наема. Едно от решенията може да бъде изграждането на повече къщи, но местните власти обръщат внимание на емисиите на въглероден диоксид в района. Вносът от чужбина на строителни материали, храни и потребителски продукти допринасят за повишаването на тези общи емисии. Така че трябва да се намерят решения, които отговарят на нужда от жилище, но не компрометират околната среда. Зам.-кмета на Амстердам г-жа Ван Доорнинк споделя, че градът планира да регулира този процес, за да гарантира, че строителите ще използват материали, които са вече рециклирани и са на биологична основа (дървен материал и др.).

Каква ще е бъдещата посоката на развитие на идеята „15-минутния град“ и „моделът на поничката“ предстои да разберем!!!

---------------------------------------------------

По време на Фестивала общината Будапеща представи своята добра практика в областта на подобряването на градските зелени площи, като път към здраве и устойчивост.

Всички сме убедени, че подобряването на градските зелени площи и насърчаването на социални, културни и образователни дейности в зелените площи допринасят за по-добро психическо и физическо здраве за всички. По-добре управляваните открити и зелени пространства също могат да помогнат в борбата с изменението на климата и за укрепване на устойчивостта на градовете и техните жители срещу пандемията и подобни кризи. Всички сме съгласни, че зеленото е добро за здравето и устойчивостта. Озеленяването на градските райони (особено в жилищни райони и изоставени зони) или свързването им с водата или „сините“ зони е на първо място в дневния ред в повечето градове. В тази връзка община Будапеща е изградила в един от градските си паркове специални алеи на здравето или т.н. „кардио пътеки“. Те са специално предназначени най-вече за лица, претърпели сърдечно операции. Те получават от своите лекуващи доктори т.н. „Зелени рецепти“, в които не се изписват лекарства, а колко километра на ден трябва да ходят пеша и колко калории да бъдат изгорени, за да стабилизират здравословно си състояние. Община е обозначила алеи в един от градските паркове, като е маркирала километрите и на определени места е поставила уреди за измерване на пулса. Също така се в определени часове се организират специални спорни, културни и други съвместни занимания с цел оказване на взаимна подкрепа на този кръг от пациенти.