Как европейските градове се борят със замърсяването на въздуха?

През ноември 2017г. Европейската агенция по околна среда пусна своя сайт „Индекс на качеството на въздуха в ЕС“ (http://www.eea.europa.eu/themes/air/air-quality-index), който показва в реално време какво дишат европейските граждани от определени градове. Ако сте техен жител може картата и данните в нея въобще да не ви харесат. Замърсяването на въздуха не е нов проблем и все повече европейци са засегнати от него. Има ли работещи решения, които да ни вдъхват оптимизъм?

„Цената“ на мръсния въздух

Според анализи на Световната здравна организация (СЗО) замърсяването на въздуха причинява 6.5 млн. смърни случая годишно (равняващи се на половината население на Белгия, например). Особено уязвими са жените, децата и възрастните хора. През март 2017г. СЗО обяви, че в световен мащаб 1 от 4 смъртни случая при децата под 5 годишна възраст се дължи на екологични рискове, от които замърсеният въздух е от първостепенно значение.

Дори и ако европейските градове не са сред 20-те най-замърсени града в света според средногодишните стойности на финните прахови частици, на континента има доста населени места, в които дишането не е безопасно. Мръсният въздух е фактор № 1 за преждевременна смърт в ЕС, като броят на жертвите достига 400 000 души всяка година (или един сравнително голям европейски град).

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) изчислява, че средно 90% от жителите на европейските градове са изложени на нива на замърсяване на въздуха, считани за опасни за тяхното здраве. Европейската комисия изчислява, че свързаните с това здравни разходи възлизат на 4 милиарда евро, а нарушената работоспособност води до други 16 милиарда евро загуби всяка година. За сравнение, целият седемгодишен бюджет на програма Хоризонт 2020 възлиза на 80 милиарда евро.

Здравните проблеми не са единствената цена, която заплащаме. Повишените концентрации на дадени замърсители нанасят почти непоправими вреди и на околната среда, на водните и почвените ресурси. Мръсният въздух влияе и на измененията в климата, което налага прилагане на интегрирани политики, насочени и към двата проблема едновременно (например, въвеждане на електромобили, захранвани от възобновяеми източници на енергия).

Трудната битка за правото да дишаме

Проблемът със замърсения въздух е отдавнашен и е анализиран обстойно. Само че сме далеч от решаването му. В действителност, ЕС е въвел стандарти за качество на въздуха още отпреди 20 години, но все още над 130 големи европейски града се затрудняват да ги въведат. Комисията е завела 30 наказателни процедури срещу 20 от общо 28-те държави-членки за системно превишаване на опасните концентрации на замърсители.

Неспирните усилия и протести на гражданското общество и на техните организации, които водиха съдебни дела срещу националните правителства, инвестираха в нови бизнес начиания, както и скандалите в автомобилната индустрия (Дизелгейт), бавно наклоняват везните в полза на обикновените хора. Тяхната битка, обаче, все още не среща нужната политическа подкрепа (или поне не в необходимата степен)!

През последните месеци бяха обявени редица вдъхновяващи инициативи в тази насока, като два европейски гиганта, Париж и Лондон, поведоха инициативата Г40 за чист въздух на световните столици. Инициатива, чиито лица са Ан Идалго, кмета на Париж и Садик Кан, кмета на Лондон, включва 40 водещи метрополии от целия свят, които осъзнавайки връзката между качество на въздуха и промените в климата, се ангажират да въведат градски транспорт с нулеви емисии от 2025г., както и да гарантират, че централните градски части също ще произвеждат нула емисии, считано от 2030г.

Париж и Лондон: много моркови и малко тояги

За Париж изпълнението на горепосочените ангажименти означава допълнителни 21 дни живот за всеки френски столичанин и избягване на 400 преждевременни смъртни случая на година. Без съмнение, градът е готов за действие и редица мерки вече са налице. Една от най-интересните е Utilib, споделено пътуване за служители на малки компании, базирано на 100 електромобила. Други мерки включват разширяване на обхвата на пешеходните зони (например по брега на р. Сена), подобряване на вело-инфраструктурата, както и забрани за най-замърсяващите превозни средства. Натоварена с амбицията да изгради град без автомобили, поне що се отнася до личните такива, кметът Анн Идалго твърди, че „безпрецедентни предизвикателства, в т.ч. замърсяването на въздуха, изискват извънредни действия“ и вярва,че истински резултати ще има, ако има и политическа подкрепа за тях.

Лондон не остава назад, оповестявайки редица амбициозни мерки. Най-непопулярните включват ограничения в движението за най-замърсяващите превозни средста, първо чрез допълнителни такси, а впослествие и чрез тотални забрани. Така наречената Т-такса, въведена през октомври 2017г. е допълнителен налог, които не покриват стандарта Евро 4 и се заплаща в допълнение към таксата за задръстване, която се прилага за всички превозни средства, навлизащи в центъра на града. Т-таксата е първата стъпка към Зоната свободна от емисии, чието въвеждане се предвижда за април 2019г. Тази зона ще „забрани“ достъпа до централен Лондон за всички превозни средства, които не отговарят на общинските стандарти, в т.ч. линейки, пожарни автомобили и боклукчийски коли и пр.

Понастоящем градът обмисля предложенията да разшири Зоната и да въведе по-строги стандарти и в останалите райони на столицата. Като част от мрежа за споделяне на добри практики по УРБАКТ Лондон разработва и модел за намаляване на екологичните вреди от товарния трафик, в т.ч. като предлага на местния бизнес безплатен онлйан модел за намаляване на емисиите при организацията на доставки.

Париж и Лондон са обединили своите усилия за създаване на нова схема за създаването на нов менанизъм за наблюдение на емисиите от превозните средства, в противовес на съществуващите схеми, регламентирани от ЕС, които НЕ предлагат данни в реално време. Според кмета на Лондон: “тази нова схема ще сложи край на комисарската еквилибристика и ще осигури на лондончани и парижани честна, достоверна и независима оценка на емисиите“.

Можем ли да се справим и по-добре?

Както при повечето екологични дилеми, въпросът е какъв е правилният колаж от моркови и тояги? Забраните за най-замърсяващите превозни средства или отоплителни инсталации е популярна мярка в някои градове, но пребързаното им въвеждане, без компенсаторни мерки, може да има отрицателни резултати, засягащи икономически най-уязвимите групи. Налагането на нови пешеходни зони може да предизвика протести от страна на граждани и местен бизнес, ако не са предварително консултирани, и то повсеместно, с тях.

Това са местни въпроси, но проблемът е доста по-сложен поради националните и европейски регулации, финансови механизми и мощни „запазени“ интереси (особено в автомобилната индструя или енергийния сектор). Не на последно място, нашият начин на живот и навици също пречат - из цяла Европа гражданите предпочитат личния автомобил пред обществения транспорт. Ангажирането на гражданите и неправителствения сектор и партньорското прилагане на политики и мерки е от голямо значение за крайния им успех. Редица градове, в т.ч. Париж, Гданск, Берлин експериментират с новаторски подходи, ангажирашщи гражданското общество.

Мерките за борба със замърсяването на въздух са в основата на партньоство, финансирано от Градския дневен ред на ЕС и водено от Нидерландия в партньорство със секретариата на програма УРБАКТ. През ноември 2017г. партньорството публикува план за действие за (https://ec.europa.eu/futurium/en/air-quality), включващ 6 партньорски дейности, насочени към нормативната рамка, изпълнението на мерки, финансирането и обмена на знания. Всички градове са поканени да вземат участие и да споделят своя опит, най-вече във връзка с осигуряването на финансиране, включване на гражданското общество и сътрудничеството между различните власти.

От нас зависи дали маските за лице ще останат сред най-актуалните модни аксесоари за 2018г. или ще намерим по-удачни решения, за да опазим своето здраве!

Аня Рок, УРБАКТ