You are here

Жилище за всеки – опитът на общините-добри практики по програма УРБАКТ

Edited on

27 November 2017
Read time: 1 minute

Как общините да осигурят жилища за най-уязвимите групи и за младите хора? Как да направим достъпни „пасивните“, енерго-ефективни жилища? Барселона, Дупница и Познан – три отличени добри практики по програма УРБАКТ – са приложили интересни инициативи, за да предложат „дом за всеки“, съчетавайки социалните, екологични и урбанистични аспекти на жилищната политика.

Достъпните жилища: проблемът се завръща в европейския дневен ред


Пред двадесет години се считаше, че жилищният проблем в Европа е решен. Мащабните строителни програми от шестдесетте и седемдесетте години на миналия век спомогнаха за преодоляване недостига на жилища, а неолибералната икономическата съкрати социалните помощи за семействата и редуцира търсенето на имоти. Постигна се изкуствен баланс между търсене и предлагане, който бе изведнъж съборен от скорошната икономическа криза. Драстичният спад в строителството и политиките на още по-големи икономии в социалните плащания доведоха предизвикаха жилищна криза в редица страни. Нарасна броят на бездомните, както и на тези, живеещи в много лоши условия. Рязко скочи и броят на семействата, заплашени от принудително изхвърляне от техните жилища заради невъзможността да се справят с наемите/ипотеките за тях. Според данните на Евростат за 2015г. близо 14% от домакинствата заделят над 40% от разпологаемия си доход за покриване на своите жилищни. Много малко от тях разполагат с „буфери“ против ненадейни кризи.


Жилищната политика неслучайно е гореща тема за добрите практики по програма УРБАКТ. Малко се все още реализираните проекти и интегрирани политики в областта.

Вдъхновение и знание от Барселона, Дупница и Поэнан

Предотвратяване на придунителното отнемане на жилища: Барселона се бори с националната правна уредба
Общините, водещи активна жилищна политика, нерядко страдат от националните пранги. Барселона е ярък приме в това отношение. Когато Ада Колау, бивш активист от неправителствения сектор, борещ се за достъпни жилища, бе избрана за кмет през 2015г., политиката на града претърпя радикална промяна и правото на жилище стана нейн стратегически елемент.



„Жилище на първо място“ е добре познат подход в градовете, развиващи активно своя общински жилищен фонд. Бездомността се бори чрез предоставяне на „евтини“ (на достъпна цена/наем) жилища, вместо хората да се насочват към приюти. Барселона, обаче, е направила следващата крачка и е въвела програма „Жилище на последно място“, която има за цел да предотврати принудителното отнемане на жилища с всички средства.
Броят принудителни отнемания в Барселона е висок – над 30 всяка седмица. Основните фактори за това са високите наеми/непосилни банкови заеми, съчетани с вълната от схеми на международни компании за временно ползване на жилища от туристи.  
Първоначалната цел на града е била да спре принудителния отнемения въобще или поне окончателното решения за тях да се взима от общината, която е най-близко до хората и познава най-добре техните реални проблеми. За нещастие, Барселона е имала челен сблъсък с реалността – в Испания, а и в повечето европейски страни, жилищната политика е прерогатив и на националните власти и се реализира в тесни регулаторни рамки (силно повлияни от банковия сектор), чиято промяна не е по силите на местните общности. 
Фестивалът на европейските градове и общини  в Талин даде възможност проблемите на града да се разгледат в международна перспектива. Каталунските представители бяха впечатлени от нормативната уредба в Полша – там законът не позволява изхвърлянето на цели семейства на улицата. Барселонската програма „Жилище на последно място“, която поема 80% от принудителните мерки в града, цели именно това – или да спре мярката или да предложи алтернативно жилище на потърпевшите. Има ли почва полският закон на каталунска земя!?


Как Дупница и Познан изграждат достъпни жилища, за да достигнат определени целеви общности




По проекта на Дупница “Дом за всеки” за изграждане на социални жилища върху терена на бившите казарми в града. По проекта са изградени 150 жилища, разпределени в 15 еднофамилни и многофамилни сгради, в които се настаняват хора с доказани жилищни нужди – бездомни и живеещи в много лоши битови условия, семейства с деца с влошено здраве и увреждания, непълнолетни родители, многодетни семейства, както и образовани хора, но в риск от бедност и социално изключване. Изпълнен е и пакет от допълнителни мерки – образователни, здравни, социални и други услуги, за да се гарантира, че обитателите на жилищата ще се превърнат в добри стопани на предоставените им имоти.

В Познан подходът е малко по-различен, като фокусът е върху задържане на младите хора в града, чрез предоставяне на общинско жилище на субсидиран наем за срок от 10 години. Наемателите се избират на база няколко ключови критерия: да са завършили висше образование през последните пет години, да са на не повече от 36 години и да нямат друг имот/апартамент в общината. Трябва да работят и да плащат данъците си в Познан. 
В двата случая определянето на критериите за достъп до общинските жилища се оказва дълъг и изпълнен с бурни дебати процес.


Решаващият институционален капацитет


Програмите за достъпни/социални жилища изискват лидерство на местно равнище, независимо дали касаят спиране на принудителните мерки, подобряване на качеството на жилищния фонд или изграждане на нови жилища за специфични целеви общности. В тази връзка е интересно да се види как по-развити и богати градове от Западна Европа могат дори да се поучат от по-малките общини от новите държави-членки на ЕС. Надеждата е, че сътрудничеството в мрежи и обменът на добри практики и знания ще продължат в обща полза.

Иван Тошич
21 ноември 2017 г.