„Умно село“ или сега накъде?

Европейските селски райони са попаднали в порочен кръг,  предизвикан от две взаимообвързани причини: първо, липса на работни места/високи доходи в земеделието и устойчива алтернативна заетост, и второ, влошено качество и достъп до основни услуги за населението.

Първият проблем отдавна е в полезрението на Общата селскостопанска политика (ОСП) и решение все така ще се търси посредством подоходна и инвестиционна подкрепа за земеделци и бизнес. Вторият проблем, обаче, доскоро съвсем не бе „актуален“ за земеделската политика.

Едва когато сривът в местните услуги и инфраструктура застигна определени региони и в Западна Европа, редица европейски институции предприеха действия по анализиране на проблема и идентифициране на възможни решения, в т.ч. чрез инструментите на ОСП.

Европейски инициативи ала що е то „Умно село“

На ниво Европейски съюз Комитетът на регионите започна работа по Становище относно Умните села. Европейският икономически и социален комитет също подготвя становище на тема „Селата и малките градове - катализатори на развитието на селските райони“ (Досега не бяха ли? – бел.ред). Дори Европейският парламент е създал работна група по основните услуги на село. Текат и няколко новаторски проекти по програма Хоризонт 2020 за социални иновации в маргинализирани райони, и за укрепване на икономическите връзки между градовете и околните села. По програмата предстои и отделна покана за изследователски проекти на тема как да се случи „селският ренесанс“.

Общата селскостопанска политика и умното село

По своя инициатива Европейската мрежа за развитие на селските райони, обединяваща представители на ключовите бенефициенти по ОСП, също е сформирала работна група и направила предварителен анализ по въпроса. Началните резултати не са обнадеждаващи.

Вече втори програмен период ОСП засяга проблема повърхностно! Обновяването на основните услуги се предвижда да стане чрез „мека“ подкрепа за социална мобилизация по подхода „Лидер“ и  чрез допълващи инвестиции в обновяване на основната инфраструктура и услуги по публичните или общински мерки.

„Допълващи“ следва да рече недофинансирани.  Eдва 18% от средствата по Втори стълб на ОСП, т.е. по програмите за развитие на селските райони, са за инфраструктура и за Лидер (общо взето) за периода 2014-2020г. Ако прибавим в сметката парите по Първи стълб, т.е. директните субсидии, този дял спада до около 9%.

В резултат на хроничното недофинансиране, дори дигиталната революция и широколентовият интернет не могат да преодолеят разделението.

Благодарение на анахроничния и доминиран от груби лобистки интереси процес на договаряне на ОСП, 90% от средствата се изливат (без залагане на програмни цели!) в единия от основните проблеми и то без окончателно решение.

Положителни изключения от правилото са Полша, Румъния, Словакия и България с по 30% от средствата по ПРСР насочени към обновяване на основни услуги и прилагане на „Лидер“, както и източно-германските провинции, в които 2/3 от ресурса е заделен за тази цел.

Национални решения

При липса на единна селска политика, националните решения са възможно спасение. Редица водещи европейски държави вече планират или изпълняват национални или регионални програми в подкрепа на своите села:

• Стратегията за периферните райони на Италия инвестира в социално-икономическото развитие на „изостаналите“ селски общини с  население от 13 млн. души;
• Франция въвежда „договори за подкрепа“ между големите градове и периферията им, уреждащи градски инвестиции за селата, в т.ч.  в поддържане на местните услуги и приоритетно снабдяване с местна продукция;
• „Услуги за периферните и селски райони“ в Швеция финансира проекти за подобряване на достъпа до основни услуги, независимо от доставчика им;
• В Испания бе гласуван специален закон за устойчиво развитие на селските райони, предвиждащ целеви инвестиции в инфраструктура, информационни технологии и услуги;
• Националната общинска стратегия на Португалия за развитие на селските райони включва подкрепа за икономическо съживяване, умна териториална специализация, и привличане на нови жители;
• Нидерландия въведе допълнително национално финансиране за местните инициативни групи.

България, обаче, не е сред положителните примери в това отношение. Целенасочената инвестиционна програма за Северозападна България, Странджа, Родопите, планинските и полупланинските слаборазвитие райони вече трета година не получава финансиране от държавния бюджет (въпреки декларираните напоследък рекордни излишъци).

Светлото европейско бъдеще

Европейската комисия не дава ясни рецепти. В своята първа официална позиция за бъдещето на ОСП след 2020г. ЕК предлага на всекиго по нещо.

ЕК настоява, че общата селскостопанска политика трябва да играе важна роля за териториалното сближаване на Съюза и че структурните проблеми на селските райони следва да бъдат много по-силно атакувани от европейските политики. ОСП трябва да има съществен принос в подобряване на достъпа на местните общности до публични услуги, до качествено здравеопазване и образование, както и да преодолее физическата и дигитална изолация на селските райони, НО чрез допълняемост с националните политики и с Кохезионната политика.

В същото време наближава Брекзит и нуждата от финансиране на нови политики и отговорности. Стожерите на ОСП вече не са толкова категорични. Дори Франция, най-големият защитник на тази политика, преразглежда позициите си. Президентът Макрон изпрати писмо до Брюксел, в което заявява, че табуто на селскостопанските субсидии трябва да се разруши. Последва изказване от Жан-Клод Юнкер, че няма да позволи "кървави орязвания на селскостопанската политика", което на брюкселски диалект означава, че орязвания ще има.

Най- „интересното“ предстои

Посочените европейски институции и Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР) ще завършат своите анализи до средата на тази година. Случайно или не, доста добри български примери за умно село са попаднали в базата данни на ЕМРСР, в т.ч. по линия на инфраструктурните мерки 321, 322 и 313 и по линия на „Лидерски“ проекти, финансирани от ПРСР 2007-2013г. По тази програма българските селски общини и местни групи реализираха над 1300 проекта за близо 1 млрд. евро.

На база тези данни правилните изводи като че ли са очевидни: освен революционни, дори и дигитални, методи за изваждане от блатото чрез самостоятелно дърпане за косите  (по барон Мюнхаузен), неоходимо е и осигуряване на адекватно финансиране.

На това мнение е и Европейския селски парламент, оповестил нарочна декларация по въпроса:

Справедливи и работещи решения има. Например, разпределението на средствата през миналия планов период съблюдаваше определени „репери“ под формата на минимални проценти от общия бюджет за отделните приоритетни оси. Това предотврати брутални битки за намаляващ ресурс между държави-членки на ниво ЕС и между ключови бенефициенти на национално ниво. 

Щом анализите приключат, войната за пари на умните села ще започне в рамките на българското председателство ...

„Те победиха“, склуптура, Иван Лазаров, колекция на Националния военно-исторически музей