Новаторство чрез и в полза на традицията

„Магазини с история“ е общинска програма, подкрепяща малки търговски обекти, които са част от историята, културното наследство и туристическия колорит на Лисабон. 82 обекта са получили този „статут“ по програмата, която получи награда за добра практика за градско развитие по програма УРБАКТ на ЕС.

Вече две хиляди години търговията е играла основна роля в икономическия, социален и културен живот на Лисабон благодарение на неговото стратегическо разположение на устието на плавателната река Таго. То е способствало градът да стане най-многолюдното населено място в страната и да се развие на важен търговски порт и туристическа дестинация.  

Голямото значение на търговията за града е допринесла и за очарователния характер на неговите традиционни магазини. Те, обаче, са застрашени днес от настъплението на мащабни инвестиционни проекти, включващи молове и огромни търговски галерии. Отделно, собствениците или наемателите на малките обекти са предимно възрастни хора, чиито наследници не са заинтересовани да продължат „бизнеса“.

В опит да спре тази тенденция през 2015 г. общинският съвет на португалската столица одобри програмата „Магазини с история“. Целта й е да съхрани и даде стимул за развитието на малките търговски обекти и бизнеси, които придават на града особен колорит и са в основата на „човешкия“ му социално-икономически живот. 

Не само потупване по рамото

Чрез стартирането на програмата общината цели не само да запази идентичността на града, а и да спре спекулативните сделски с недвижимости, в т.ч. необоснования ръст на търговските наеми.

Програмата включва мерки за защита за ценнните търговски обекти, включително намаление на данъците и таксите, както и даване на идключителни права на търговците да закупят обекта (ако са под наем) при продажба на сградата, в която се намира.

Програмата е творение на три дирекции в общината: икономика и иновации, култура и териториално развитие. Новаторският й характер произтича и от факта, че освен техническите експерти от общината в нейното планиране и управление са включени специалисти от факултета по изящни изкуства на Лисабонския университет.

Освен това е създаден и творчески съвет с участието на неправителствения сектор, чиято основна задача е номирането на ценните търговски обекти в града. Решението на включване на даден обект в програмата се взема от кмета на общината след провеждане на обществено обсъждане, като „етикетът за добра практика“ важи за 4 години и се подновява, при спазване на критериите за номиниране.  

82 търговски обекта и заведения за хранене е етикет „Магазин с история“

Разбира се предимство е дадено на историческия център, но и останалите квартали на града не са изключени. Първоначално са отличени 82 обекта, но още 125 са в процес на оценка. Междувременно, добрата практика на общината е послужила за основа на новоприетия в края на 2017 г. закон за признаване и защита на историческите и културни обекти.

Критериите за оценка на тези обекти включват типа на търговска/занаятчийска дейност, материалните активи и културно-историческото значение. Много от тези обекти комбинират „малко производство непосредствено зад щанда за продажби“. Тези „занаятчийски“ работилици са оцеляли през вековете и имат неповторим колорит. Общината е създала и местен фонд за финансова подкрепа в три направления: поддръжка и възстановяване на фасадит, архитектурните и декоративни елементи; насърчаване на бизнеса и изпълнение на културни мероприятия. Наемите, плащани за обектите, са намалени и фиксирани за дълъг период от време.

Лесно приложима добра практика

Заради тази програма Община Лисабон бе отличена като добра практика по Програма УРБАКТ на ЕС. Презентацията на нейната програма на фестивала на градовете в Талин, октомври 2017 г., бе посрещната с голям интерес и предложения за сътрудничество от различни европейски градове и общини.

Добрата практика на Лисабон е приложима за много други европейски местни власти. Конкретните обекит, описани по-долу, дса доказателство за това.

Лувария Юлис

Магазинчето е едва 6 м2 и продава ръчно изработени ръкавици. Туристите се редят на улицата, за да получат своята поръчка. Открито е през 1925 г. и се намира в центъра на града в сграда, часто от архитектурното наследство на града. Сграда е собственост на общината е наемът е фиксиран за дълъг период от време.

Това спасява „дребния“ бизнес, застрашен от настъплението на банки и административни служби в централните градски части. Ръкавиците се поръчват и изготвят на място. Бизнесът се предава от поколение на поколение, но няма много желаещи да работят. Включването в туристическия „продукт“ на града е спасение. Засега.

Лондре Салао

Едно от двете магазинета в града, посветени на качествения текстил и конфекция, в т.ч. по поръчка. Намира се на градското „стъргало“. Започва своята търговска дейност през 1950 г., макар че шивачката работилница същестува от 1911 г. Бизнесът е семеен и успява да удържи на конкуренцията поради вниманието към клиента и качествената работа по поръчка.

Собственикът Хосе Куадрос споделя, че се е включил в програмата на общината, за де не бъде изгонен от сградата. Неговият наемодател го е „поканил“ да напусне в предизвестие от 6 месеца и финансова компенсация от 500 хил. евро. Включването в общинската програма е накарало наемодателят да оттегли „поканата“ ....

Каса Макарио

Магазинът е отворен през 1913 г. от португалски плантатор в Ангола, който продавала кафе и чай. В момента се продават най-вече вина. Предлагат се неимоверно много разновидности портвайн, някои от далечната 1900 г.

Клиентелата е основно от туристи, като много от  тях непрестанно се завръщат, за да си купят от същото вино ... Местните жители също пазаруват, но включването в туристическата програма на града е било от спасително значение за бизнеса.

Табакерия Мартин

Магазинчето е отворило врати в края 19 век и продава тютюн, вестници, списация и лотарийни билети. Поколения лисабонци са купували своите билети на щастието от Табакерията. Включването й в общинската програма направо я спасява от закриване, когато в края на 2017 г. сградата е продадена и новият собственик решава дая модернизира в търговски център. Заради избухналия обществен фурор самият кмет на града се намесва, за да убеди собственика да поднови договора с Табакерията за още десет години.  

В резултат на този случай и на общинската програма Съюзът на търговците в Лисабон вече ще се включва в арбитража между собствениците на сгради и  съдържателите на традиционни магазини и заведения за хранене. Културата не е само камък и хората, нейни носители, трябва да се опазват също. 

Видео представяне на интересните обекти по програмата е достъпно на адрес: http://www.lojascomhistoria.pt/