Най-справедливият континент: ЕС все още води по показателите за равенство в доходите

Европа – сега!

Най-справедливият континент: ЕС все още води по показателите за равенство в доходите

От Лукас Шансел, френски икономист и съветник на президента Еманюел Макрон

Неравенството в доходите нараства по целия свят – само Европа все още се стреми към ограничаване на тази тенденция
Неравенството нараства неумолимо в глобален мащаб, но не навсякъде и не със същата сила. В много отношения Европа се отличава като положителното изключение. Въпреки всички критики срещу Европейския съюз, той си остава световния лидер в опазването на социалната справедливост и мир. Този факт изглежда невероятен – Европа в момента се тресе от проблеми и вътрешно напрежение. Левите партии я описват като мотор на неолибералните икономически политики, а десните партии като нефективен бюрократичен звяр. Така че, как се се справя Европа в действителност?

На първо място, следва да се отбележи очебийната разлика между САЩ и Западна Европа що се отнася до неравенството в доходите. През 1980г. тези два гиганта с приблизително еднакво население и среден доход имаха близки стойности на показателите за неравенството в доходите: най-богатият 1% е „прибирал“ 10% от националния доход, а бедните 50% - около 20% от него.
Положението се е променило драматично оттогава. Днес, най-богатият 1% от европейците взима 12% от националния доход (за САЩ показателят е 20%), докато бедните 50% получават 22% от него (в САЩ – едва 10%).

Често се повтаря твърдението, че глобализацията и дигитализацията са в основата на глобалното неравенство, но това не е убедително оправдание. От 80-те години на миналия век досега Европа и САЩ преминаха през сходни процеси на отваряне към световните пазари и новите технологии. Само че водеха различни икономичске и институционални политики! Към днешна дата Европа показва своето превъзходство в ограничаване на неравенството.
Накратко, Европейският съюз удържа на натиска да превърне пазарната икономика в „пазарно общество“.  Съюзът се приспособи към неолибералните атаки да въдвори пазарните сили, като разтури държавните регулации, като най-доброто решение на проблемите, особено в области като образование, здравеопазване, подоходна политика.
В рамките на самия ЕС има големи различия, разбира се: Обединеното кралство и Ирландия последваха американския модел за разлика от континентална Европа. Същевременно, редица наскрошни „реформи“ (като тези на президента Макрон във Франция) в европейското „ядро“ като че ли са копирани от съседите от другия бряг на Атлантика и фавризират богатите обществени слоеве.

В допълнение, социалните и здравни системи в повечето европейски страни все още гаранитират универсално покритие, макар и досто често при занижено качество, докато от другата страна на Атлантика и такава цел въобще не е на дневен ред. Мнозинството европейски страни предлагат и безплатен достъп до висше образование в държавните университети. Шансовете на младия европеец да получи качествено образование зависят в по-голяма степен от собственото му усърдие, вместо от портфейла на родителите му.  

Пазарът на труда също е по-благоприятен за трудещите се в Европа, отколкото за тези в САЩ, където минималната заплата е спаднала с повече от 1/3 в реално изражение спрямо 1970г. За сравнение, във Франция тази заплата е нарастнала 4 пъти в реално покупателна способност. В други държави, „отличници“, като Швеция и Германия, които показват сходни резултати, синдикатите на трудещите се са представени по закон в управителните съвети на корпорациите и взимат дейно участие в стратегическото планиране и управление на компаниите.  

Европейското законодателство срещу смъртоносни и замърсявщи вещества  е сред най-строгите по света и държавите от ЕС са в челото на глобалната съпротива срещу измененията в климата, като междувременно инвестират значителна и нарастваща част от своя Брутен вътрешен продукт в мерки за енергийна ефективност и във възобновими източници на енергия. Тези действия също така са в основата на намаляване на неравнопоставеността, сега и в близкото бъдеще. Научните изследвания показват, че влошаването на околната среда и социалното неравенство са тясно свързани процеси.  

Щедрите социални системи, разбира се, трябва да бъдат финансирани. Европа е пъзел от данъчни системи. Като цяло, обаче, континентът успя да запази прогресивното облагане – което не се случи в държави като САЩ, Великобритания и Индия, където неравенството избуя през последните години. Прогресивното облагане е доказано средство срещу „западените интереси“ на върха. То спомага и за финансиране на инвестиции и публични разходи, насочени към повишаване на най-ниските доходи.
Европейският съюз има решаващо значение за подпомагането на по-бедните държави-членки и по-слабо развитите региони, които са насърчавани, при това активно (дали това е вярно за България, решете сами) да настигнат по-богатите побратими. Картината не е вярна, но Кохезионните фондове на ЕС са допринесли твърде много за преодоляване на различията от страна на новите държави-членки.

Сега, обаче, да обърнем внимание и на „отрицателната“ страна. От 2007 г. насам Европа се тресе от икономически и институционални кризи. Ориентираните към износ икономики на страните-донори, в т.ч. Германия, Холандия, Австрия, са облагодетелствани от единната валута, но за сметка на своите съседи, които са с вързани ръце от строги монетарни/валутни политики. Въпреки опитите на европейските лидери да „балансират“, публичнити дългове в Южна Европа остават неудържими. Мерките за икономии, въведин в засегнатите страни, подкопаха социалните системи, увеличиха бедността и възбудиха неприязън към Европейския проект.
Европа е на кръстопът. Ако иска да избегне отчуждаването на младите поколения и вътрешната обезсмисляне, континентът трябва да намери други решения, освен традиционните съкращения и затягане на коланите. През 50-те години на миналия век комбинация от опращаване на дългове, прогресивно данъчно облагане и инфлация беше използвана, за да намали финансово бреме и да осигури инвестиции за бъдещо развитие. Парадокс е, че държавите, които се облагодетелстваха от тези мерки, особено Германия, днес са твърди техни противници. А тези политики осигуриха златния век на растеж на континента през 60-те и 70-те години на миналия век.
Разноликите данъчни системи в ЕС трябва да се приведат в ред. През последните десетилетия Ирландия, Люксембург и Малта се облагодетелстваха от статуса си на данъчни убежища. Други далеч по-големи държави „платиха“ цената и понесоха големи лишения и недостиг на финансов ресурс за поддържане на социалните политики. Нещо повече, потърпевшите вместо да искат „уравняване“ в тяхна полза, се приспособиха чрез постоянни снижения на корпоративните данъци. Тази политика обикновено се обръща в ущърб на по-бедните слоеве от населението и малктите предприятия (върху чиито данъци де факто започва да се крепи държавния бюджет).  
Европа се справя сравнително добре с борбата против бедността от 1980г. насам и сега наскорошните признаци за икономическо оживление вдъхват надежда. Но, европейските лидери ще се окажат наивници, ако смятат, че статуквото може да бъде съхранено. За да запази своя социален модел,  Европейският съюз се нуждае от Обща прогресивна данъчна политика и фискални правила. Идните поколения трябва да се освободят от завещаните дългове.

Европейският съюз трябва да демократизира своята структура по икономическо управление, да пристъпи към по-голяма интеграция в тази област и да наложи общи фискални правила. Това може да изглежда като непосилна задача днес, но е съвсем реалистично на фона на смелите скокове напред, осъществени от Съюза в миналото – които са го направили, при все всичките му недостатъци, най-справедливият регион в света!