You are here

Местните и регионалните власти в Европа – единни в препоръките си за приоритетите в следващия програмен период

Edited on

15 June 2018
Read time: 1 minute

Международна конференция, организирана от КР и НСОРБ

Местните и регионалните власти в Европа – единни в препоръките си за приоритетите в следващия програмен период

На 6 и 7 юни НСОРБ и Комитетът на регионите (КР) бяха домакини на най-важните събития от регионалното и местното измерение на Българското председателство на ЕС – заседанието на Комисията на КР по политика на териториално сближаване и бюджет на ЕС (Котер) и конференцията на тема „Отражението на дългосрочния бюджет на ЕС след 2020 г. върху местните и регионалните власти“. Сдружението посрещна в София над 150 представители на местните и регионалните власти от всички държави-членки.

Конференцията бе първият форум след обявяването на предложението на Комисията от 29 май, на който представителите на европейските местни и регионални власти имаха възможност да дебатират предварителните си позиции по Кохезионната и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

На нея бяха обсъдени ключовите елементи на МФР и въздействието им върху местните власти. Предвид безпрецедентните предизвикателства пред ЕС, подсилени от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и неизбежния дефицит в европейския бюджет, проектът на МФР трябва балансира нуждата от стабилност, но и да дава по-добра възможност за реакции чрез гъвкави инструменти при извънредни ситуации.

Предложението за МФР отразява възгледите на Комисията за европейската добавена стойност, ефективността на съществуващите инструменти и очакванията как те ще отговорят на настоящите и бъдещите приоритети на Съюза.

Откривайки конференцията, Даниел Панов, кмет на община Велико Търново и председател на УС на НСОРБ, призова бъдещият европейски бюджет да отрази в по-голяма степен нуждата на гражданите от достъп до обществени услуги, жилищно настаняване, икономическо, социално и териториално сближаване, инфраструктура и мобилност. Той трябва да е съсредоточен върху приоритетите, които могат да повлияят значително върху живота на хората и да допринесат за възстановяване на доверието в добавената стойност на Съюза.

„Още две предложения по рамката на бюджета заслужават внимание. Първото е редукциите на бюджетите за Кохезионната и Общата селскостопанска политики. Тези политики имат най-голямо влияние и въздействие върху всички граждани, разходените за тях средства имат най-голям ефект и добавена европейска стойност. Те би следвало да се увеличат като дял, това пожелаха и гражданите при допитванията, които провеждаме.

Да, няма нищо лошо в това да развиваме авангардни научни изследвания, единен пазар и кръгова икономика, но точно това трябва да променим, защото гражданите ясно казаха, че Съюзът ни все повече се отдалечава от тях и се насочва към икономически.

Вече не говорим за Европейски структурни и инвестиционни фондове. Кохезията се свива до трите традиционни фонда – регионален, кохезионен и социален, а земеделският фонд, който сега е част от общата рамка, се отделя. И целите на двете политики са различни. Как това отговаря на анонсите за синергия и допълняемост на фондовете и политиките не става ясно. Как с това разделение ще развиваме регионите около големите градове и ще изпълняваме интегрирани териториални и местни политики и ще развиваме връзките между града и селото?

По вторият въпрос, свързан със собствените ресурси, вариантите и опциите предполагат по-голяма ангажираност на националните ни правителства. В този случай предизвикателството е насочено към централните власти. Те ще трябва да приоритизират и балансират държавните бюджети, за да продължат започнатите процеси и да осигурят устойчивост на проектите на местно, регионално и национално ниво. Ако се приеме вариант за увеличаване на националните вноски, за нас ще бъде важно след това да водим разговори увеличението да не е за сметка на нашето съфинансиране по проектите. Предложение на Комисията, което ще рефлектира върху местните власти, е това за национална вноска, която да се начислява върху количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки в размер 0.8 евро на килограм. Важно е да се уточни как ще става това, какъв ще бъде механизмът и какво ще е влиянието върху местните и регионалните власти, в чиито компетенции е управлението на отпадъците. Не на последно място, трябва да се види и въздействието му върху гражданите, т.е. ще плащат ли повече както за рециклирането, така и за нерециклираните отпадъци.

Считам, че бюджетът в по-голяма степен следва да отрази необходимостта на гражданите ни от достъп до обществени услуги, жилищно настаняване, икономическо, социално и териториално сближаване, инфраструктура и мобилност. Това са техните нужди и трябва да се съсредоточим върху приоритетите, които могат да повлияят значително върху живота на хората, да допринесат за възстановяване на доверието в добавената стойност на Съюза.

Дали е по-гъвкав новият бюджет на Европейския съюз, е твърде рано да кажем. За мен гъвкавостта означава премахване на неефективните правила и инструменти и извеждане на преден план на по-ефективните. Не ни трябва сложна структура с механизми за отстъпки и корекции, които, освен че са неясни и непрозрачни, засилват общественото недоверие в институциите на Съюза. Не може един бюджет да е гъвкав, ако зависи от множество ненужни условности, ограничаващи достъпа до него.“

Заместник-министър-председателят Томислав Дончев започна приветствието си с думите “Всеки добър разговор, спор, дебат по темата за бъдещето на МФР е полезен и ще допринесе за бъдещето та Съюза”. Гордея се, че в рамките на Българското председателство започнахме дебата по темата, имахме смелостта да поставим всички проблеми на масата и претендирам, че поставихме правилните въпроси, каза още той.

Карл-Хайнц Ламберц в обръщение към участниците каза: “Говорейки за Многогодишната финансова рамка, говорим за бъдещето на Европа. Кохезионната политика работи добре и е насочена към бъдещето, защото чрез нея се посрещат нуждите на местно равнище.”

Кметът на София Йорданка Фандъкова в приветствие към колегите си от Европа сподели, че успехите на градовете са успехи на техните граждани. Тя открои ролята на Комитета на регионите и НСОРБ като изразители на интересите на местните и регионалните власти на европейско и национално ниво, защото проблемите на големите градове и региони са общи. Тя изтъкна приноса на европейската солидарност столицата да реализира големите си и успешни проекти в областта на базовата инфраструктура, опазването на околната среда и модернизирането на градския транспорт.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков каза, че полицентричната структура и мрежа от градове следва да е в основата на постигането на устойчиво и балансирано териториално развитие, което следва да бъде един от стълбовете на политиката за териториално сближаване на ЕС и ключов принцип при определяне на обхвата на подкрепата по линия на европейските фондове.

Марку Маркула, първи заместник-председател на КР: “Предстои ни още много работа. Регионите искат по-силно сближаване, искаме по-категорични стъпки по опростяване, искаме програмите за социално сближаване да бъдат обвързани с други програми,. Нуждаем се от повече партньорства и териториални връзки. Най-общо, регионите трябва да бъдат на предна линия в глобален план.”

Участниците в конференцията застанаха категорично зад искането да се запази основната цел на бъдещите структурни и инвестиционни фондове на ЕС, насочена към намаляване на различията в Съюза.

Николас Доброславич, префект на окръг Дубровник-Неретва: Местните лидери разглеждат предложението за МФР като положителна отправна точка и подкрепят увеличените инвестиции в образованието, научните изследвания, младежта и миграцията. Но предвиденото съкращаване на средствата за политиката на сближаване рискува да ограничи техния капацитет да се справят с различията и да стимулират иновациите. А критериите за разпределяне на средствата и увеличената бюджетна гъвкавост трябва да бъдат внимателно преценени.

Хасан Азис, кмет на Кърджали, зам.-председател на УС на НСОРБ: “За нас не е толкова от значение общият бюджет на Политиката на сближаване по страни-членки, а условията, при които общините и регионите ще имаме достъп до него“.

„Най-големият проблем за достъпа ни виждам в предложението да съфинансираме между 30% и 60% от стойността на проектите ни. За нас в България това ще е непосилно. Ние, общините, и понастоящем имаме немалко съфинансиране. Често то става по-голямо от предвиденото, като се добавят наложени ни финансови корекции и непризнати разходи. Допълнително увеличаване на нашето съфинансиране, в контекста и на националните ни регулации, които не ни позволяват вземането на кредити и поемането на дългове, ще ограничи достъпа ни до фондовете и определено Европа няма да стане по-близка до гражданите си.

За Общата селскостопанска политика категорично е неприемливо намаляването на средствата. За България конкретно за първия стълб – 0%, а за вторият стълб, подкрепящ развитието на селските ни райони – минус 330 милиона евро. Не разбирам защо са ощетени толкова рязко целевите средства по втория стълб. Там е подпомагането за младите фермери, за създаване и привличане на бизнес или за алтернативна заетост на село, целевите средства за планинските и необлагодетелстваните райони, за нас местните власти и за местните инициативни групи. Все мерки, насочени както към балансираното териториално развитие, така и към запазването на селата и по-малките ни градове.

Златко Живков, кмет на Монтана, член на УС на НСОРБ: “Най-често повтаряната дума, когато се говори за МФР, е гъвкавостта. Нека това не бъде за сметка на програмите ИНТЕРРЕГ, които са важен инструмент за териториално сближаване.

Големи са тревогите ни и по три предложения. Първото е за намаляването на европейската подкрепа до 70% от стойността на програмите. Това автоматично означава повече съфинансиране за местните власти. Сега, при изискване за съфинансиране от 2% и дори при липсата на такова, защото е поето от националното ни ниво, много колеги от сръбски, румънски и македонски общини са принудени да прекратят участието си в проектите, защото не могат да си го позволят.

Второто е вътрешното разпределение на средствата по основните инструменти на европейското териториално сътрудничество. Към програмите за трансгранично сътрудничество, най-важните за нас, се насочват едва 52% при сегашен дял над 70%.

Третото е запазването на настоящата формула за разпределението на ресурса – на брой жители. Известно е, че граничните региони по правило са по-слабо населени. Считам, че имаме нужда от друга формула за формирането на ресурса или поне включване на допълнителни критерии, например социално икономически. По този начин по-реално и правилно ще отчетем спецификите на граничните ни региони.

Поправете ме ако греша, но виждам пренасочване на средства и нов ракурс, ново ударение на европейското териториално сътрудничество. От инструменти, които са най-близко до местните власти, се отива към инструменти, програмирани и управлявани на по-високо ниво.“

Представителите на местните и регионалните власти в държавите-членки се изказаха в подкрепа на общите препоръки, изхождайки от националните си интереси и специфики.

Литва: Съкращаването на Кохезионната политика означава, че регионите ще обеднеят. Ако пропуснем дългосрочната визия, МФР остава само технократска задача. Добавена стойност ще има само при координиране на местното и регионалното ниво с държавата.

Нидерландия: Европейската комисия поставя твърде голямо ударение върху иновациите и умните решения (с близо 100 млрд. евро, заделени за тях) без да държи сметка, че 90% от средствата за тях отиват в старите държави-членки, които изсмукват младите хора, т.е. икономическия потенциал на Източна Европа, подкопавайки по този начин кохезионната политика. Тази политика следва да създаде необходимата инфраструктура, така че умните решения да са приложими и в догонващите държави, които да задържат и развиват своя потенциал.

Андалусия: Да бъдем предпазливи и благоразумни, да искаме гарантиране на равнопоставеността на регионите. Умното развитие винаги е било основано на местната специфика и потенциал (place-based).

Полша: Интелигентната специализация е абстрактно понятие за нашите граждани. Европейската добавена стойност е и в начина на живот на европейските граждани, а техните най-големи нужди са от адекватни транспорт, здравеопазване, образование, инфраструктура, условия за работа и усещане за сигурност.

Франция: ОСП е първата и единствена цялостна политика и тя е пожертвана в МФР. ЕС трябва да се противопостави на свръхконцентрацията в градовете и това минава през тази политика, която осигурява териториална кохезия.

Саксония: Обезпокоени сме от нарастналата тежест на големите метрополии, те стават градове-държави и концентрират огромен ресурс. В противовес на тази тенденция досега в рамките на европейските стуктурни инструменти имахме за цел по-балансирано развитие чрез ударение върху мрежата от по-малките градове и общини. Намаляването на ресурс за трансгранично сътрудничество ще доведе до още по-големи междурегионални различия, особено в пограничните райони.