Иновативни практики по градското земеделие

Надежда Ангелска, 13 февруари 2018 г.

Градското земеделие е широкообхватно понятие и включва отглеждане на растения и животни в градска среда и в крайградските зони. За разлика от т.нар. класическа форма на селско стопанство, то се възприема като алтернативна форма за използване и поддържане на зелените (или запустели) площи в населените места. Измеренията са различни, както и влиянието върху местната общност - от близо 2 акра насаждения до саксия с един стрък розмарин на балкона. Този, възродил се в края на 20 и началото на 21 век, феномен се наблюдава предимно в големите градове по света, почти на всички континенти - саксия, градинка покрай къща, на покрива на многофамилни сгради, в междублоковите пространства, в крайградските райони. 

В дейностите по градско земеделие се включват разнородни участници: отделни физически лица, групи от доброволци, съмишленици, социални сдружения, неправителствените организации, фирми. Изследователи, студенти, преподаватели и други представители на академичните среди допринасят с научните си разработки, вкл. технологични. Местните власти, макар и опитващи да наваксат, са длъжници на „градските фермери” не само от гледна точка на съвети и консултации и други мерки за подпомагане на работата им, но също така и в сферата на нормативната регулация. Наблюдават се и изключения, но по принцип дейностите предхождат нормативното устройство.

Целите на градското земеделие също са различни, променят се с течение на времето, зависят от мащабите и възможностите на градовете, културите, които се отглеждат и от нас консуматорите. Това е и постоянно развиваща се дейност. Влиянието и значението на градското земеделие върху градската икономика, обществото и средата са в процес на изучаване, все още. Обучителната цел, както върху подрастващите, които разбират, че ябълките не растат на рафтовете в магазините, а по дървета, така и върху възрастните, които се учат как да засяват семена, да засаждат разсада, да поливат, предпазват от паразити и прибират, съхраняват, пласират продукцията, са част от общественото възпитание и обогатяването на общата ни култура.

Продукцията е предназначена за лична употреба, за местна - напр. за клиентите на хипермаркети, училища, офиси, домакинства и за продажба предимно на местното население.

За някои активни градски фермери тези дейности са съчетаване на полезното с приятното, време за отпускане от работата в офиса, разнообразие, възможност да се научи нещо ново, да бъдеш полезен на обществото, да приложиш знания и опит, да помогнеш на друг човек, да се потрудиш. За други мотивацията е сами да произвеждат сезонна и здравословна храна, както и да възстановят и поддържат запуснати обществени зелени площи. Малки или по-големи площи между блоковете, покрай които минаваме, с оградка или без, които рядко забелязваме, освен ако няма узряла череша, джанка или красиво цвете е мястото на градските фермери. Някой е вложил усилия, време, внесъл е красота, ред, емоция.

Според Организацията на обединените нации, над 54 процента от населението на света живее в градове, като то ще нарасне до около 66 процента през 2050 г. Градското земеделие, в големи или малки мащаби, допринася за осъществяване на Дневен ред 2030 за устойчиво развитие на ООН. Съгласно данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН:

• 800 милиона хора по света практикуват градско земеделие;
• то помага на семейства с нисък доход в градовете да спестяват пари от покупки на храни;
• в някои държави градското земеделие е незаконно.

Съществуващите практики в света в областта на градското земеделие, някои от които в Япония, Сингапур, Шанхай, Москва, Европа, Латинска Америка се развиват динамично, прилагайки достиженията на високите технологии и посрещайки успешно нуждите на местните общности.

В метрото в мегаполиса Токио се отглеждат зеленчуци по проект Tokyo Salad - https://www.tokyosalad.com/ Растенията се отглеждат хидропонно, т.е. без наличието на пръст.

Сингапур внася над 90% от храната, от която жителите му се нуждаят, най-вече от съседните страни. Предвид гъстотата на населението и недостига на ресурси, островният град-държава използва и най-малките свободни пространства за градско земеделие. Един от примерите е на компанията „Ядлива градска градина“ https://www.ediblegardencity.com/, която е проектирала и построила над 50 градини за ресторанти, хотели, училища и домакинства. Един от проектите им е т.нар. „Гражданска ферма“ – парцел от 8 000 квадратни метра, който някога е бил затвор, но е преобразуван в градска земеделска градина. Там местната общност се научи да отглежда храна дружно. „Гражданската ферма“ произвежда на ден 100 кг зеленчуци, 20 кг билки и 10-15 кг гъби – достатъчно, за да се хранят до 500 души.

В Израел компанията LivinGreen открива през 2015 г. покривната ферма за отглеждане на зеленчуци в търговския център Dizengoff Center. През 2017 г. Boondael – клон на верига супермаркети в Иксел, Белгия, пуска в продажба зеленчуци отгледани в градина на покрива на сградата на магазина. На 320 квадратни метра пространство върху покрива се отглежда свежа земеделска продукция.

В Чикаго е най-голямата ферма в света, която се простра на близо два акра покривно пространство и се захранва изцяло от възобновяеми енергийни източници - http://gothamgreens.com/. Тя произвежда близо 10 милиона едногодишни растения без никакви пестициди – в това число листни зеленчуци и билки. Пшеничените полета върху покривите на Studio Gang – архитектурна фирма, е успешна иновационна практика за отглеждане на зърнени култури.

В доклада на FAO за градското земеделие в Латинска Америка и страните от Карибския басейн се посочва, че Организацията е подпомогнала развитието на тези процеси в 23 държави в 10 градове от Порт-о-Пренс в Хаити до Ел Алто в Боливия, чрез инициативи, които включват националните правителства, местните власти, гражданското общество и неправителствените организации, като резултатите показват значимата роля на градското земеделие за устойчивото градско развитие.

В Европа, в синхрон с международната политика, Европейската комисия и Европейският парламент използват различни налични инструменти за подпомагане на градското земеделие. Този род дейности остават в неформалния сектор и все още не са напълно интегрирани в селскостопанските политики или градското планиране. Що се отнася до политиките на Съюза по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2007-2013 са подкрепени няколко проекта по подхода LEADER, а по ОСП за 2014-2020 – мерките са приложими за всички фермери, включително градските фермери, които отговарят на съответни критерии.

Относно градското земеделие и Европейския дневен ред (в отговор на Глобалния Дневен ред – Agenda 2030) по проект COST (Action Urban Agriculture Europe) е разработен европейски подход за градско земеделие. Основните заключения и важни препоръки  са поместени в книгата „Градско земеделие в Европа “ ("Urban Agriculture Europe")р която може да се намери на http://www.ideabooks.it/wp-content/uploads/2016/12/Urban-Agriculture-Europe.pdf Моделите и начините за осъществяване на градско земеделие в Европа събират изследователските усилия на учени от 25 европейски страни и Нова Зеландия в този проект.  Освен добре известните примери за градски земеделски градини в западноевропейските градове, това издание изследва и иновативни форми на селското стопанство в крайградските райони и опита на Югоизточна Европа. Казуси от Барселона, Дъблин, Женева, Милано, София, Варшава и Метрополис Рур позволяват сравнителен поглед върху европейските практики.

По Програма УРБАКТ на Европейския съюз са избрани 97 добри практики от 25 държави за устойчиво градско развитие. В изследването са посочени две. Първият проект: Устойчиво градско земеделие. Инструмент за социално включване и градско възстановяване http://urbact.eu/resilient-urban-and-peri-urban-agriculture ), се осъществява в Рим, Италия. Дейностите се изпълняват върху площ от 51,7 ха, като целта на проекта е двустранна: борбата срещу социалното изключване и бедността и възстановяване на индустриални зони. По този начин проектът насърчава устойчив и екологичен градоустройствен подход. Работейки с неправителствени организации, граждани, хора в неравностойно положение и представители на малцинствени групи, местната власт използва земеделието в града и крайградските райони като средство за подобряване на управленските процеси. Наред с политиката по заетостта, социалният и междукултурният диалог играят важна роля.

Вторият проект: Моа-Сарту -град с население от 10 000 жители, разположен на френската Ривиера. От 1998 г. насам градът свързва хранителни, здравни и екологични нужди и предизвикателства. За да се преодолее липсата на местна биологична храна е създадена общинска ферма и двама фермери са наети да отглеждат зеленчуци за училищните столове, като по този начин отговарят на 85% от нуждите на трите местни училища.

Ново издание с добри практики «Градското земеделие като социална инициатива“ е публикувано по проект AgriGo4Cities (http://www.interreg-danube.eu/search?term=AGRIGO4CITIES), съфинансиран по  Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020. Материалът е на http://www.interreg-danube.eu/uploads/media/approved_project_output/0001/11/1927b3f0dc02baada02e1305eda5112166ea0c1a.pdf

Изданието разглежда градското земеделие като процес на прилагане на социални иновации, за да се интегрират механизмите за участие в процесите на вземане на решения, да се увеличи социалното включване на уязвимите и неравностойни групи в обществото и да се стимулира жизнеспособността на градовете. Приведените примери и дейности са основно от Словения, както и от Германия. Предвид важната роля, която градското земеделие може да заеме като начин за изкарване на препитание за някои групи от населението, също и механизъм за социална интеграция, тази публикация фокусира вниманието върху значението на градското земеделие като стратегия, която може да се използва не само в кризисни ситуации, но и като стратегия за получаване на доходи, като по този начин се подобрява приспособимостта и устойчивостта на градските райони и населението. Освен това, се предлагат инструменти за системно планиране, които могат да бъдат използвани от ръководителите в съответните администрации и представители на гражданското общество в процеса на съвместно учене и практики, които могат да доведат до ефективно развитие на градското земеделие.

В България съществуват различни инициативи в областта на градското земеделие, като отглеждане на зеленчуци – напр. Градско земеделие - София, които са инициирали „Градина за Дружба“ - www.facebook.com/Urban-Farming-Sofia,  организиране на фермерски пазари в София - https://farmhopping.com/ , он лайн продажба на биопродукти, дори организиране на конкурс на проекти за зелени балкони, тераси и градини - Homemade Green Sofia - https://www.facebook.com/events/1864265837127444/ , http://innovationstarterbox.bg/events/homemade-green-sofia/

Тъй като се смята, че отглеждането на пчели в градски условия е част от темата за градското земеделие, трябва да се споменат различни политики и практики в тази насока. Ползите, освен хранителни, са и във връзка с функцията на пчелите да опрашват растенията. Най- екзотичната инициатива е наличието на кошери на покрива на операта в Париж. В България миналата година се откри Музей на пчелата, който е разположен близо до метростанция „Г. М. Димитров“. Граждански организации, като „Имам си кошер“ („I have a bee“) чрез сайта си http://ihaveabee.com/ предоставят информация за любопитните.  Според техни данни около 200 човека отглеждат пчели в София, като кошери са слагани на тераса на НДК и на покрива на хотел „Хилтън. ЕС по Програма УРБАКТ е подкрепил и удостоил  с титлата Добра практика проекта „Пътят на пчелите“ (http://urbact.eu/bee-path ), който стартира през 2015 г. и се изпълнява от община Любляна (Словения). „Пътят“ е проектиран така, че посетителите да могат да разберат значението на пчелите за оцеляването и безопасността на нашите храни, да открият необходимостта от меда в ежедневната ни диета, също така да научат повече за пчеларската култура на града. В инициативата участват различни заинтересовани страни: образователни, културни и здравни институции, предприятия, неправителствени организации и, разбира се, пчелари. Всъщност две трети от общата площ на Любляна са селски райони, в които функционират 826 ферми. Градът поставя голям акцент върху самоустойчивостта и по този начин Любляна се опитва да съкрати и гарантира веригите за доставка на храни.

Бъдещето или утопичният град-градина. В контекста на постоянната работа на правителства и власти от цял свят за предоставяне на качествени услуги на гражданите, от една страна и промените в климата, от друга, следва да се отбележи непрестанната мечта на хората да се радват на достиженията на цивилизацията, най-вече новите технологии, и да живеят в екологично съобразна околна среда. Борбата и мечтите вървят ръка за ръка. Тези нужди и надежди водят архитекти, инвеститори и предприемачи към далечни и футуристични планове. Градовете на бъдещето неизменно са зелени, с много растения, дървета, съчетаване на две, доскоро приемани като не съвместими неща – урбанизма и природата. Резултатите са много красиви. Правят впечатление два проекта, единият е в Шанхай  Планира се 100 хектара вертикална ферма с цел производство на храни. Другият проект Hyperions е изграждане на кула в квартал в гр. Jaypee в Индия. Целта е енергийна децентрализация и хранителна деиндустриализация. Предвидено е сградата да е покрита с биоклиматична куполна парникова конструкция и облечена в слънчеви панели, всяка кула помещава смесица от различни програми, включително бизнес-инкубатори и зони за съвместна работа, както и студентски общежития и по-големи апартаменти. Дневните зони са интегрирани с пространствата за отглеждане на храна, до 20 килограма органични плодове и зеленчуци на квадратен метър - https://greentech.bg/archives/67722