Икономиката на България е концентрирана в 20 центъра

Малко над една трета от територията на България е покрита от 20-те икономически центъра, в които се произвежда 86% от продукцията на страната. С други думи - около две трети от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията у нас. Това показва проучването на Института за пазарна икономика – "Икономическите центрове в България".

Икономическото райониране не се покрива с административното деление на страната. Това, което се вижда, е че на юг икономическите центрове са свързани с "топла връзка" по между си посредством магистралите "Тракия" и "Марица" и преливат един в друг, докато на север са отделни острови, поради липсата на връзка. Според авторите европейските фондове не помагат за преодоляване на икономическите дисбаланси между отделните региони, а напротив - само ги усилват.
Няколко са основните причини за дебалансирано икономическо развитие. Едната е свързана с централизирането на приходите в държавата и вторичното им разпределение от София. Това "връзва" ръцете на общините да привлекат инвестиции и да осигурят работни места, за да останат хората по родните си места. Другата е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки или се одобряват проекти по неясни причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване. И не на последно място е демографската криза. Така на практика София, Пловдив, Варна и още един - два центъра "изсмукват" не само икономиката, но и хората от регионите.

Прeз 2016г. бе одобрена Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити региони именно с цел да се преодолее дебалансираното развитие на страната. Документът обаче остана само на хартия без предприемането на реални стъпки. Сега обещанието е поне да бъде изградена магистрала "Хамус", която да свърже София с Варна, както и да започне строителството на скоростните пътища Велико Търново – Русе и Видин – Ботевград.

Икономическите центрове засмукват инвестициите и хората

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни, според доклада на ИПИ, който ги разделя на три основни вида. Едните са големи, които имат много силно ядро и огромна периферия. Тук попадат "София" и "Пловдив". По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини. Такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен". Специфични икономически центрове, които са съседни и с множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия, са центровете "Габрово - Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево" например.

Особено интересно е, че процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години, посочи Десислава Николова. През 2011 г. в откроените 20 икономически центъра е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, а пет години по-късно този дял нараства с 1 процентен пункт.
Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната и занапред, прогнозира тя.
Двадесетте икономически центрове са привлекли 81% от всички преки чуждестранни инвестиции у нас до края на 2015 г. Сходна е картината и с другия основен показател за инвестиции – ежегодните разходи за дълготрайни материални активи (ДМА). Три четвърти от всички годишни разходи за ДМА (2015 г.) се правят в тези 20 центъра.
В тях работят три четвърти от наетите (75%) в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г. Това означава, че над една трета от хората в България са извън икономически най-активните и перспективни територии.

Освен повече продукция, икономическите центрове концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната. През 2000 г. в тях е било състредоточено 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 процентни пункта по-висок.

По материали от mediapool.bg