Изпълнението на общинските програми за подобряване качеството на въздуха – актуална тема с неизвестен край

I. Контекстът
Околната среда и качеството на въздуха не се влошават в обща сложност. Въпреки насажданото клише за постоянно влошаване, качеството на околната среда се подобрява. Това се дължи и на икономическото развитие. То създава излишък, а само когато имаш излишни средства може да инвестираш в нещо ново и да обръщаш внимание на околната среда. Съгласно международните класации на единия полюс са Норвегия и Дания, а на обратния държави като Бангладеш и Пакистан.
У нас напоследък непрекъснато се говори за мръсния въздух, особено в столицата. В последните 25 години, обаче, качеството на въздуха в София непрекъснато се подобрява. Въпреки това България бе осъдена от Съда на ЕС за неспазване на директивата за качеството на въздуха. Съдът е решил, че с постоянното неспазване от 2007 г. до 2014 г., включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на прахови частици в София, Пловдив, Варна, нашата страна не е изпълнила задълженията си за приложение на директивата. 2017 година също започна със силно замърсяване на въздуха в големите градове. Причина за това бе масовото използване на твърдо гориво и вредните емисии от автомобилния транспорт и промишлеността. В България основните замърсители са прах, серен двуокис, азотни окиси, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други ....
Само наш ли е проблемът?

Не е. ЕС е единствения регион в света, в който се случва мащабна дизелизация на автомобилния парк, като днес около 40% от колите са дизелови (при 1% в САЩ и 3% в Япония), а годишните им продажби в някои страни напоследък достигат 70-80% от целия пазар.   ЕС е и единственият регион в света, където използването на биомаса за битово отопление се увеличава в периода 1990-2010 г.

Все по-често се случват периоди на мащабно замърсяване на въздуха с финни прахови частици (ФПЧ) в Западна и Централна Европа през пролетта Основен източник е разпръскването на оборски тор (амоняк) и изкуствени торове (нитрати) по полетата. Виновните са и дизелите - един изправен дизелов автомобил  замърсява с ФЧП между 5 и 10 пъти повече от съответния бензинов; а неизправен – до 20 пъти. Бумът на дизеловите автомобили от 90-те години насам се дължи на комбинация от фактори. Първо, климатичните политики на ЕС изискват от автомобилните концерни да намаляват бързо въглеродните емисии на колите, което се случва много по-лесно с високоефективните дизелови двигатели. Второ, данъчното облагане измества фокуса си от замърсителите на въздуха към въглеродните емисии. Трето, дизеловото гориво е жизненоважно за товарния транспорт и съответно цената му се поддържа по-ниска чрез акцизите. „Водещи“ европейски страни вече предлагат по 10 000 евро субсидия за закупуване на електромобил при предаване на стар дизел. След което старият дизел идва в България.

Европа с години субсидира биомасата. Тя се ползва (под всякакви форми)  преимуществено за отопление и е налица съответния ръст на замърсяването с ФПЧ (битовото изгаряне на дървесина емитира два пъти повече ФПЧ на единица произведена енергия от въглищата). Днес в Западна Европа вече въвеждат изисквания за филтри, които сериозно оскъпяват това отопление. Нещо повече, оборският тор е най-значимият източник на силно летлив амоняк и е в основата на мащабните пролетни замърсявания на въздуха в Европа през последните десетина години. Напролет, цяла Западна Европа диша био-ФПЧ в ударни дози и това може да се случва отново и отново…

И най-важният фактор: бедност и стагнацията

В много страни от ЕС качеството на въздуха се влошава, тъй като продължителната икономическа стагнация принуждава хората масово да минават на дърва и въглища и даже да изгарят отпадъци в домовете си, да занемаряват колите си. Специализирани проучвания показват, че качеството на въздуха през зимата в малките и по-бедни градове и села в Европа, в които няма постоянен мониторинг, често е по-лошо, отколкото в големите градове и индустриални центрове.

Но ние бяхме осъдени ...

II. Общинските решения
На този фон българските общини започнаха да разработват своите програми за подобряване на качеството на въздуха в унисон с европейските тенденции.
В края на май Столичният общински съвет прие актуализирана Програма за управление на качеството на атмосферния въздух в София до 2020 година. В нея са заложени мерки за намаляването на нивата на фините прахови частици и за ограничаването на движението на автомобили, които отделят високи нива на вредни емисии. Програмата за качество на въздуха на София за периода 2015 - 2020 г. е несравнимо по-добра от всички останали подобни документи.
Безплатен градски транспорт  и „успокояване“ на трафика
Предвижда се въвеждането на безплатен градски транспорт в дните с установени трайно високи нива на фините прахови частици.
За да се стимулира използването на екологично чисти превозни средства, електромобилите и хибридните автомобили ще паркират безплатно.
В някои райони на столицата ще се въвежда зона, в която автомобилите ще се движат с 30 км/ч. Успокояването на трафика създава зони с ниски емисии, чрез които се контролира замърсяването.

Стимулиране на велосипедистите
Общината предвижда още да стимулира използването на велотранспорт. Работи се за свързване на съществуващите велоалеи и изграждане на нови. Новите велотрасета ще преминават и през парковете, така че да бъдат максимално удобни, атрактивни и безопасни за гражданите.
Ремонти на пътищата
Непрестанно ще се подобрява качеството на пътните настилки. Предвижда се разширяване и надграждане на интелигентната система на управление на трафика, така че да се намалят задръстванията и придвижването да стане още по-удобно и по-бързо и с по-малко замърсявания.
Екостандарти и контрол за автомобилите
"Екостикери" е друга важна мярка, която предвижда община София. Тя ще категоризира автомобилите спрямо степента, в която замърсяват и това разграничение ще помогне за реализиране на различни управленски решения, насочени към подобряване на качеството на въздуха. Завишен контрол на техническите пунктове, които отговарят за прегледа на автомобили е друга важна мярка, която следва да гарантира, че ще бъдат пускани само коли, които отговарят на съответните екологични стандарти. Контролът и върху техниката на машините на строителните площадки също предстои да се завиши, за да не се разнася кал, прах и мръсна и разнася строителен отпадък по улиците.
Една от поредица от законодателни инициативи ще е свързана с иницииране на данъчни промени, които да стимулират закупуването на лични превозни средства, които щадят околната среда.
Модерен градски транспорт
Общината ударно обновява градския транспорт с цел намаляване на вредните емисии. В ход са проекти за закупуване на нови автобуси на природен газ и на електробуси. В последните години бе обновен подвижния състав на столичния елетротранспорт. Непрестанно се разрастват линиите на метрополитена.
По-често миене на улиците и енергийна ефективност
Общината вече е увеличила честотата на миенето на уличните платна. Общината е завишила проверките за нерегламентирано изгаряне на гуми и други отпадъци и е в ход разработването на заповеди, които да гарантират мониторинг и контрол на изпълнението на мерките от програмата.
Изработването на програмата беше възложено на едни от най-добрите специалисти в България. Тя беше подложена на изключително сериозни дискусии, посочи тя. Важно е и продължаването на програмата за енергийна ефективност и промяната на отоплителните инсталации.
Можем да успеем ...

Най-важното, свързано с проблема замърсяване на въздуха, е, че качеството на въздуха в един град е функция на бедността, относителната цена на чистите енергоизточници и природните условия.
Столичната община, обаче, не може пряко да въздейства на нито един от тези параметри – нито да направи хората по-богати, нито да промени политиките, които доведоха до масово преминаване към дърва за отопление, нито пък може да премести София на по-проветриво място.
Общинската администрация явно осъзнава, че не може да се справи сама и се ангажира да постави проблема на национално ниво. В програмата има много мерки, които изискват активното съдействие на много държавни институции. И тук въпросът е дали държавата ще се включи, или ще гледа отстрани, както досега.
Какво липсва и какво очакваме?

III. Националните отговорности
Липсва подходяща национална и дори европейска нормативна рамка.
Липсва яснота как ще съдействат отговорните национални институции. В правомощията на министерствата на околната среда, здравеопазването, регионалното развитие, енергетиката, транспорта и финансите са най-смислените мерки, които могат дългосрочно да ограничат замърсяването.
Всички политики, които нарушават принципа "замърсителят плаща", но не само в индустрията, а на ниво отделен индивид, трябва да бъдат анализирани и актуализирани. Това се отнася първо за автомобилите – структурата на данъчно облагане, акцизите, липсата на адекватен контрол върху реалните емисии водят до това масово хората да купуват дизели и да не ги поддържат. 
Второ, каква е целта на политиката по формирането и ценообразуването в „енергийния микс“? Понастоящем отоплението на дърва стана несравнимо по-евтин начин за отопление от всички чисти алтернативи (електроенергия, топлофикация, газ). Този проблем се подминава и от националната програма за енергийна ефективност. Енергийните помощ също не отбират и стимулират отоплението на въглища и дърва за огрев.
Липсва яснота за бъдещето на топлофикациите – възможно най-ефективният и чист начин на отопление на голям град, оставени на отговорността на общините. И докато в София положението се влошава, Пловдив и Варна се апробират нови решения - приватизация, инвестиции, разрастване на мрежата.
Няма и национална политика за мобилност, която да свали хората от старите дизели и да ги качи в градския транспорт, в електромобили и на велосипеди, както и да подтикне частния бизнес да се ангажира със „зелените“ технологии.  Вместо да изграждат паркинги, молове, вериги магазини и големи офисни комплекси може да се насочат към създаването на инфраструктура за електромобили, велосипеди и свързване с обществения транспорт. Общините няма да пречат.
И накрая .... европейските политики и нашето „съглашателство“.

Дизелите
До 2020г. можем да се постигнем нормите за замърсяване по показателя за финни прахови частици. Но, как ще се справим с  азотните оксиди не е ясно. Европа ще продължи да ни засипва със стари дизелите, още повече че големите европейски градове, в т.ч. Париж, Мадрид, Брюксел започват да субсидират електромобили и да налагат сериозни ограничения на дизелите. Възможна ли е бариера на национално ниво у нас – висока екотакса за регистрация на "нов внос" дизелови коли?!
Сероочистките
Новите изисквания на ЕС относно въглищните електроцентрали (осигуряващи близо 44% от електроенергията за страната), които трябва да свият още нивата на изхвърляните във въздуха серен двуокис, азотни оксиди и живак, може да постигнат обратния ефект. Ако се повиши значително цената на тока, българите масово ще се откажат от отопление на ток и ще минат на дърва и въглища. Това неминуемо ще влоши качеството на въздуха в градовете.
При това проблемът е локален и засяга най-вече нас, защото редица водещи европейски страни, в т.ч. Германия, се топлят на газ и „подкрепят“ решенията на ЕК, защото не ги засягат. А ние?
От отговорите на тези въпроси на национално ниво зависи до голяма степен успешното реализиране на общинските програми за подобряване на качеството на въздуха.

Източници:
Urbact.eu
Sofia.bg
Dnevnik.bg