Ефективни начини за намаляване на автомобилния трафик в градовете?

Извеждането на автомобилния трафик от градовете придоби международна важност. Имат ли, обаче, местните управленци и специалисти ясен, апробиран отговор на въпроса: какво наистина работи за намаляване на този трафик?

Нашите експерти са прегледали над 800 доклада и казуси от цяла Европа от 2010 г. насам и са се опитали да класират 12-те най-ефективни мерки. Класацията измерва не само реални редукции в трафика, а отчита и подобреното качество на въздуха и устойчивата мобилност на гражданите.

Проучванията показват, че над 75% от успешните иновации са наложени с водещото участие на местните власти. Същевременно, няма един единствен „сребърен куршум“ – т.е. мерките сработват в комбинация на санкции и стимули.

Отличените мерки са дадени по-долу, като се почне с „най-малко“ ефективните.

№ 12. Приложения за устойчива мобилност

Мобилните технологии имат все по-голяма важност за стратегиите по намаляване на автомобилния трафик. Редица европейски общини с водещ пример Болоня са въвели мобилно приложение за граждани и за служители на компании с цел проследяване на тяхното придвижване. Участниците се съревновават, за да наберат точки за ходене пеш, колоездене и ползване на обществения транспорт. Местните бизнеси заедно с общината награждават „отличниците“ с различни финансови и нефинансови стимули на база реализираните точки.

Наблюдава се голям интерес към такива „игрови“ моделирания на мобилността – първоначалните данни са доста обнадеждаващи. Над 73% от участниците са намалили ползването на личния автомобил. Въпреки това все още няма консолидирани данни за спестените емисии и пробег, така че ефективността подлежи на допълнителни анализи.

11. Персонализирани пътни маршрути

Много градове експериментират с анализиране-планиране на персонални пътни маршрути за всички съсловия граждани. Такива инициативи има в Марсилия, Мюнхен, Маасрихт, Барселона. Те предоставят съвет и комбинирано придвижване – пеша, с велосипед и градски транспорт (при силно намалени цени). Инициативите са довели до намаление на ползването на автомобили от 6 до 12%. Тъй като обхващат всички съсловия граждани, такива програми могат да насърчат по-съществени редукции.

10. Планиране на ученическите превози и пътувания

Редица по-малки общини експериментират само със стимули по намаляване пътуването с кола до училището или университета. Работи се с учащите и с родителите им. Насърчава се ходенето, колоезденето и велоалеите, споделеното ползване на автомобили. Докладваните резултати сочат 5-10% намаление в употребата на автомобили от засегнатите домакинства.

9. Споделено ползване на автомобили

Може би е изненада за някои специалисти, но споделеното ползване на автомобили е доста спорна мярка. Тя показва обещаващи резултати в много градове. Там предлагат лесен достъп до (наемане на) кола/микробус за няколко часа по определени маршрути. Всяко споделено возило замества 12-15 частни коли. Създава се и система от превозни средства, спирки и интегриране с жилищните зони, обществения транспорт и велоалеите. Критиците сочат, че споделеното пътува с коли може да насърчи някои граждани, които досега не са ползвали автомобили, да започнат да ги ползват.

8. Услуги по мобилността за университетите

Университетските градове могат и предлагат подход на моркова, без тоягата. Предлагат безплатни карти за обществен транспорт и совалки/връзки до отдалечените „кампуси“. Английски и италиански градове показват до 25% намаление на студентите, ползващи автомобили.

7. Планиране на достъпа до университета – моркови и тояги

Редица университетски програми съчетават насърчаването на (безплатен) обществен транспорт и други еко-способи със силни ограничения по паркирането в университетските градчета и сгради. С такава инициатива университетът в Бристол намалява с 27% служителите и студентите, ползващи автомобили.

6. Планиране на пътуването до работното място

Актуалните изследвания показват, че до 18% от служителите може да заменят автомобила с друг начин на придвижване, ако техните компании предложат и наложат програма от стимули и санкции, в т.ч. служебни електробуси, финансова подкрепа за ползване на обществения транспорт, подобрен вело-инфраструктура и ограничения в паркирането.

5. Заплащане срещу паркиране за служебни цели

Този похват е силно застъпен в Северна Европа. Постигнати са ниво от 20-25% намаление на служителите, пътуващи до работното място с автомобил. Предложението от компаниите/институциите е ясно – заплащаш скъпо за ползване на служебния паркинг. Ако се откажеш дори да получиш „спестените“ средства като кариерен бонус.

4. Подобрена гъвкавост при ежедневните професионални пътувания

Най-ефективният подход за насърчаване се оказва комбинирането на усилията на местната власт и бизнес. В град Утрехт, например, те са се обединили в предлагането на безплатен обществен транспорт по основните линии с удобни прекачвания в също безплатен фирмен транспорт, така че да се обхванат основните маршрути за болшинството служители. Програмата, съпроводена от масивна рекламна и образователна кампания, довежда до намаление от 37% при служителите, ползващи автомобили за придвижване до работа.

3. Зони с ограничения в трафика

Рим, по традиция един от най-задръстените градове в Европа, наклонява везните в полза на обществения транспорт чрез ограничаване на достъпа с автомобил до централните градски части в определен часови диапазон през деня. Изключения се правят само за живущите / работещите там след заплащане на годишна такса. Това намалява трафика с 20% през деня.

2. Редуциране на паркирането и контрол върху трафика

В някои европейски държави премахването на местата за паркиране въобще и изместването на транспортните трасета се оказва печеливш модел. Така се създават улици без автомобили, обслужвани от велоалеи и пешеходни зони. Пример за това е Осло – по този начин там трафикът на коли през централните градски райони е снижен с 20%.

1. Солени такси срещу задръствания и натоварен трафик

Шофьорите трябва да плащат солени такси, за да пътуват през централните градски райони. Приходите от тях се ползват за финансиране на проекти за еко-транспорт. Лондон е пионер в това начинание. Градът редуцира трафика в центъра с цели 33% вследствие въвеждането на солени такси за преминаване. Инициативата е на Кен Ливингстън, първият изборен кмет на града, застанал на поста през 2003 г.

Други европейски градове го последват – Милано, Стокхолм, Гьотеборг. Постигнатите резултати са добри, но таксите за преминаване не могат кардинално да решат проблемите. Те следва да се съчетаят с други подходящи организационни и инфраструктурни мерки.