You are here

Европейската Зелена сделка – нов Фонд за модернизация, нови възможности и стари проблеми

Edited on

27 July 2020
Read time: 1 minute

14 милиарда евро за енергиен преход на държавите-членки

Европейската Зелена сделка – нов Фонд за модернизация, нови възможности и стари проблеми

 

На 9 юли, Европейската комисия прие правилата за функционирането на Фонда за модернизация- https://ec.europa.eu/clima/policies/budget/modernisation-fund_en Същият е с бюджет от 14 млрд. евро за периода 2021-2030, за подпомагане на 10 държави-членки на в прехода им към климатична неутралност.

Държавите-членки, които ще се възползват от Фонда са: България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

Фондът ще е един от ключовите инструменти за финансиране на Европейската Зелена сделка. Той ще подкрепя инвестиции за:

  • Генериране и използване на енергия от възобновяеми източници;
  • Енергийна ефективност;
  • Енергийни запаси;
  • Модернизация на енергийни мрежи, включително централно отопление, тръбопроводи и мрежи;
  • Справедливия преход във въглеродно зависимите региони: заетост, преквалификация и обучения на работниците, образование, инициативи за търсене на работа и стартиране на бизнес.

Фондът ще се финансира от приходи от търговията с въглеродни емисии и от допълнителни средства насочени към него от 5 държави -Хърватия, Чехия, Литва, Румъния и Словакия.

Фондът ще започне да функционира от януари 2021 г., ще е на споделено управление от държавите-членки, в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската комисия и Инвестиционния комитет. Той ще е в състав от: 10 представители (по един) от всяка държава-членка бенефициент,  3 представители от държави, които не са бенефициенти,  и по 1 представител на ЕИБ и  ЕК.

Основни стъпки на финансиране от Фонда:

  • Държавите-членки избират инвестициите, за които искат подкрепа от Фонда за модернизация. Директни заявления от страна на кандидати по проекти, няма да могат да се изпращат до ЕИБ или Комисията;
  • Държавите-членки представят проектите с инвестициите на ЕИБ, Инвестиционния комитет и Комисията. Депозирането може да се извършва непрекъснато, но Инвестиционният комитет ще заседава два пъти годишно;
  • ЕИБ потвърждава дали инвестицията е приоритетна. За неприоритетни инвестиции, ЕИБ осъществява техническа и финансова оценка, а Инвестиционният комитет оценява предложението и прави препоръка относно финансирането му;
  • Комисията взема решение за отпускане на средствата, след като инвестицията бъде потвърдена като приоритетна от ЕИБ или препоръчана за финансиране от Инвестиционния комитет като неприоритетна. Ще има две решения за отпускане на средства годишно, обхващащи инвестиции във всички държави-бенефициенти.
  • ЕИБ трансферира ресурс на държавите-бенефициенти в рамките на 30 дни.

Виртуалната седмица на въглищните региони в преход

От 1 до 3 юли се проведе Виртуалната седмица на въглищните региони в преход, включваща различни онлайн семинари. Те стартираха с въвеждащ семинар по Механизма за справедлив преход. Последва събитие, посветено на значението на въглищата, торфа и шистовия газ за регионите. Имаше форуми за потенциала за чиста енергия във въглищните региони в преход, за въглищен преход във времена на несигурност и за справедливия преход във въглеродно интензивните региони.

Резултатите и презентациите от отделните форуми са публикувани на https://ec.europa.eu/energy/topics/oil-gas-and-coal/EU-coal-regions/working-groups-meetings/coal-regions-transition-virtual-week-1-3-july-2020_en

Акцентите от форумите:

  • Според националните планове по енергетика и климат, държавите-членки на ЕС формират 3 групи: определили срокове за въглищен преход, в процес на определяне на срокове и държави непланирали за момента прехода си.
  • Сред 1-та категория страни попадат 14 държави, планиращи независимостта си от въглищата от 2022 г. до 2038 г. Сред първите, планирали въглищна независимост, са Франция и Швеция – до 2022 г. Последна в този процес е Германия, с планове това да се реализира до 2038 г. България, заедно с Хърватска, Полша и Румъния, е сред страните, които нямат фиксирана дата за преход;
  • България и Полша са новоприсъединилите се страни към Платформата на въглищните региони в преход. Срещи в рамките на Платформата се планират за октомври и декември (1 – 2 декември в Овиедо, Испания);
  • По информация на Bloomberg, България произвежда 14 GW енергия, 34% от които са от въглища, Румъния е с 22 GW и с дял на въглищата от 26%, за Полша делът е 74%;
  • 128 са въглищните мини в 12 страни-членки на ЕС, те произвеждат 50 Mt въглища, осигуряващи 72% от потреблението на енергия в ЕС. 207 са топлоелектрическите централи в 21 страни-членки на ЕС, с производствен капацитет от 150 GW;
  • Заети във въглищните централи са 52 700 души, а в мините 185 хил. души, допълнителната заетост, която създават, се оценява на 215 хил. заети;
  • Преходът към въглищна независимост е стартирал, като показателни за това са соларна станция с над 72 хил. соларни панела във Висонта, Унгария и множество вятърни паркове в Клетвитц, Германия;
  • Множеството сгради в ЕС не отговарят на изискванията за енергийна ефективност. Годишно около 1% от сградите се привеждат в съответствие, като с този темп реновацията им ще отнеме над 100 години. Потенциал за спестяване на енергия има в големите европейски градове, като само за 3 немски града Дюселдорф, Кьолн и Бранденбург, същият се оценява на 5.9% от консумацията им на енергия;
  • Различен е потенциалът на отделните европейски региони за замяна на въглищата с възобновяеми енергийни източници – геотермална енергия, вятърна, водна, соларна. До 2030 г. секторът на алтернативните енергийни източници може да създаде 315 хил. работни места. Тази заетост може да улесни въглищния преход. Тя е съпроводена и с изграждането на съпътстваща инфраструктура, ползи от която ще има за местното население. За намаляването на социално-икономичес ките предизвикателства от прехода е необходимо тяхно сътрудничество между частния сектор, местните общности и власти и регулаторите;

Проучване в Чехия, Германия, Румъния и Украйна през 2019 г. препоръчва за проактивно управление на прехода:

  • Създаване на комисия за структурни промени, формирана от представители на основните заинтересовани страни (национални и местни власти, синдикати, наука, НПО, бизнес), която да изготви препоръки към националното правителство. Определяне на дата за прекратяване на зависимостта на енергийния сектор от въглищата. Създаване на план за преструктуриране на въглищната промишленост;
  • Възможно най-ранно привличане на и сътрудничество със засегнатите от бъдещия преход региони;
  • Създаване на различни фондове за икономическо преструктуриране (за икономическа диверсификация, развитие на инфраструктура  и др.);
  • Прекратяване на преките и косвените субсидии за въгледобивната промишленост;
  • Създаване на национални програми за заетост и преквалификация и създаване на работни места в други икономически сектори;
  • Основен ремонт на съществуващата пенсионна система, финансиране за предсрочно пенсиониране на миньорите;
  • Създаване на нови изследователски и иновативни центрове, адаптиране на висшето и средното образование към нови бизнеси и иновации.

От въглеводородна към  водородна енергетика

Енергийни стратегии на ЕС възприемат водорода от възобновяеми източници като панацея за постигане на по-чиста планета. Той може да се използва като изходна суровина, гориво или енергиен носител, както и за акумулиране на енергия, и има множество други приложения в транспорта, енергетиката и строителството. Най-важното е, че почти не замърсява въздуха и е решение за декарбонизация на промишлените процеси и секторите на икономиката, където намаляването на въглеродните емисии е както неотложно, така и трудно за постигане.

С водород могат да се движат всякакви превозни средства – коли, камиони, лодки, микробуси, автобуси, влакове и самолети. Всички те добиват енергията си от взаимодействието на водорода с кислорода в горивната клетка. Това генерира електричество. Единствената емисия от процеса е вода.

Още от началото на века някои смятат, че водородът ще доминира на пазара на чисти автомобили. Но водородната енергия се нуждае от нова инфраструктура.

Европа

В някои европейски градове като Берлин и Есен (Германия) вече се движат автобуси на водород, в страната се движат и 11 влака на водород, изгражда се мрежа от станции за зареждане и се планира пускането на водороден влак. Страната инвестира 7 млрд. евро в тези проекти с намерение да добие доминираща роля на пазара на водород.

По отношение на серийното производство на водородни автомобили най-напреднала е Япония. Страната има амбициозни цели – до 2030 година възнамерява да изгради глобална снабдителна верига и голям пазар за водород. Планира се да има 800 хил. коли с водородни клетки и 5 млн. горивни клетки за битови нужди.

През 2016 година лондонският кмет Садик Хан представи първия в света двуетажен автобус, захранван от водородна енергия.

 

България

В София вече има проектирана водородна станция, която ще произвежда на място този вид гориво (от ВЕИ) и ще позволи зареждането на водородни автомобили. Това обяви по Bloomberg TV Bulgaria главният изпълнителен директор на Българско водородно общество и директор на Института по водородни технологии. Станцията е производство на канадската компания Hydrogenics, с която е уговорено бъдещото партньорство.

Предстои Столична община да определи мястото на станцията, която да бъде монтирана до края на годината.

Столицата е една от 88-те европейски общини и градове, които в края на 2016 г. подписаха Меморандум за разбирателство със Съвместното предприятие Горивни клетки и водород“. София бе домакин и на работната среща за разработване на бизнес модели за въвеждане на горивни клетки и водород в общините и градовете от нашия регион през 2018 г.

Масовият транспорт в София само на електричество, велопарикинги край спирките, повече пространства за пешеходци, висококачествено образование в целия град, фасадите и покривите на сградите да бъдат покрити с растителност. Това са част от идеите, заложени в проекта за развитието на столицата до 2050 г. "Визия за София", който беше приет от Столичния общинския съвет на 23 юли.

Инициативата за начертаване на плана как да изглежда столицата в бъдещето стартира през 2017 г.

Следващият град с водородна станция ще бъде Мизия. Тя ще се зарежда с гориво, произведено от АЕЦ Козлодуй“. До 2030 г. броят им може да достигне до 50. Това е заложено в проект на Наредба за условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Тя е разработена съвместно от експерти от пет министерства и е първата подобна техническа наредба.

Австралия

В Сидни се гради най-високата хибридна сграда от дървен материал. Тя ще се захранва изцяло с възобновяема енергия и ще се отличава с 50% по-малко въплътен въглерод в строителството и 50% по-малко потребление на енергия от конвенционалните сгради. Сградата ще съчетава масивна конструкция от дървен материал със стоманен екзоскелет и соларни панели, вградени в прозрачната фасада. Фасадната система, генерираща електричество, ще включва възможности за самозасенчване, за да намали нежеланото нагряване от слънчевата топлина. Изобилието от естествена светлина и кръстосаната вентилация допълнително ще помогнат за намаляване на използването на енергия.

Комфортът ще бъде гарантиран и чрез интегриране на паркови пространства. Градините на открито ще осигуряват защитени пространства през цялата година (greentech.bg).