Добри практики в интеграцията на мигранти

Бежанската криза от 2015-2017 г. изкара на преден план необходимостта от общи европейски модели на приемане и приобщаване. В продължение на десетилетия Европа приобщава имигранти и бежанци, повече или по-малко успешно, чрез различни процедури. В повечето случаи интеграцията се осъществява без постоянни планове и организационни структури. Общините в Европа, изправени пред предизвикателството да интегрират новодошлите, използват разнообразни подходи в зависимост от различните политически модели.

Някои примери за интеграция на мигранти и бежанци в градовете наскоро бяха наградени като Добра практика по Програма УРБАКТ. Тези практики бяха представени и дискутирани на Фестивала на градовете Програма УРБАКТ в град Талин през октомври 2017 г. и по-специално опита на Амадора, Гент и Хамбург. Таз статия е резултат от сесията "Мигранти и бежанци", която се проведе в рамките на Фестивала, изготвена от преглед на кризата с приемането на бежанци от проф. К. Цицликис, преподавател по Права на човека в Университета в гр. Солун, Гърция.

Кризата с приемането на бежанците: европейски въпрос

Неотдавнашната криза по приемането на бежанци беше последвана от изготвянето и приемането на документи, според които границите трябва да бъдат защитени от натрапници, пренебрежително наречени "нашественици". Тъй като Европейският съюз (ЕС) е обвързан с нормите на международното бежанско право, онези, които имат законно основание да придобият статут на бежанец, имат право да останат в съответната държава. Въпреки това, постепенно бяха внедрени някои заобиколни начини за намаляване броя на пристигащите хора и ограничаване на потенциално оставащите лица. Бяха променени основни положения в правната рамка на бежанците, а именно, преразглеждане на защитата от връщане в "несигурна държава". Универсалните ценности, заложени в международното бежанско право, започнаха да да губят стойност и намаляват ефективността си, след като бежанците започнаха да се отдалечават от европейската територия. В този смисъл, всичко, свързано със сигурността на бежанците в държавата от ЕС, където първо влизат е политическа и регулаторна задача на самата Европа, както и друга нова цел - създаването на условия за настаняване в жилище и социална интеграция. Всеки, който успява да остане на територията на съответната държава се сблъсква с въпроса за законността ("без документи"), условията на живот и перспективите за интеграция (които важат както за законно пребиваващите, така и за "без документи" бежанци). Лица без подходящи документи са тези, които са кандидатствали на статут за убежище, но чието искане е било отхвърлено и тези, които никога не са кандидатствали.

Очакванията и правоприлагането, както за приемащите общности, така и за бежанците, се опровергават/ подкопават от европейските политики и закони, които през последните години се стремят да направят "труден живота" за новодошлите. Несигурността на правните начини за преминаване от периферията (Италия и Гърция) към центъра на Европа насърчава незаконността и отчаянието. Схемите за събиране на семействата, презаселването и преместването са бавни, с различна степен на приемане, без общи стандарти за подбор/ избор. В края на краищата, те не са достатъчни да отговорят на реалните нужди на онези, които имат право да се преместят от несигурна в стабилна среда. Повечето от общите изявления на ЕС-Турция от март 2016 г. са проверка за правовия ред в съответните държава и правата на човека в Европа. Търсещите убежище, задържани на островите в източната част на Егейско море (буферна зона в рамките на ЕС) трябва да бъдат върнати в несигурна страна, Турция. В условията на продължаваща несигурност в градовете на Европейския съюз, които са на челно място в приемането, са призовани да интегрират бежанци и имигранти. Това невъзможна мисия ли е?

Европейските градове се мобилизират за по-удачно приобщаване на новопристигащите

Градовете, избрани като Добри практики по Програма УРБАКТ, представят варианти за интеграция на ниво град с цел към намиране на подходящо място за настаняване на бежанци в града (Хамбург, Германия), борба с предразсъдъците и слуховете за имигрантите (Амадора, Португалия), насърчаване на солидарността в предоставянето на обществени услуги (Гент, Белгия).

Намиране на точното място за колективно настаняване на бежанци в Хамбург

По време на най-големия приток на бежанци в град Хамбург през 2015-2016 г. гражданите протестираха срещу създаването на големи центрове за настаняване в полза на предоставяне на адекватно жилище за новопристигналите. Общината си постави за задача да намери начин да разпредели жилищното настаняване на бежанците да се разглежда като колективна задача и предизвикателство за целия град, в което самите граждани могат да поемат отговорност и да допринесат за общото решение.

В отговор на това община Хамбург започва сътрудничество с университета HafenCity CityScience Lab чрез проекта "Намиране на места". Това е лаборатория, в която множество заинтересовани страни си взаимодействат около виртуална маса с картата на града, за да обсъдят публичните места и потенциалното разпределение на местата за настаняване. "Всеки участник имаше блокчета от LEGO в ръцете си и можеше да ги поставя на определен парцел земя на точното място на картата, където е подходящо за ново настаняване и автоматично излизаше информация на екрана за това пространство, като например кой го притежава, размера и правна информация "(проф. Зиймерr, представяне в Талин 2017).

Хората обсъждаха за празни, неизползвани или недостатъчно използвани пространства, станали им известни от ежедневния живот в града. Този подход беше от решаващо значение за събирането на информация и подобряването на прозрачността на процеса на вземане на решения. Според проф. Зиймер, ръководител на проекта, така се насърчават участниците да предлагат различни локации по творчески начин, напр. говорейки за обществени места по отношение на възможности, а не на ограничения. В тези семинари „Намиране на места“ се включиха около 400 души, а от предложените 161 области - 44 бяха пригодени за ново настаняване.

Проф. Зиймер отбеляза, че въпреки предварителната обработка на данните, темата е била трудна за неспециалистите, а това е една от причините, поради които този проект е бил насочен предимно към немскоговорящите жители. Също така, този процес прави прозрачни административните процедури и решения, допринасяйки за "политическата грамотност" на гражданите, като същевременно намали подозренията и насърчи приемането на бежанците в града.

Демистифициране на неизказаните предразсъдъци към новопристигащите в Амадора

Различен е подходът на град Амадора, в който интеграцията се преодолява чрез меки мерки, за да се премахнат съществуващите предразсъдъци и стереотипи към новопристигащите. Вдъхновен от примера на Барселона, община Амадора поема политически ангажимент да започне кампания "не подхранвайте слуховете". В Амадора имигрантската общност наброява около 10% от 175 000-те жители с 41 различни националности. Проучванията, проведени от изследователи (Centro de Investigação e Intervenção Social / Лисабонски университет) описват видовете предразсъдъци към имигранти, които оказват негативно влияние върху способността за интегриране в училищата, за намиране на подходящи работни места и достъп до подходящо жилище.

Като ефекта на снежна топка, местните организации, общините, училищата и културните асоциации се събраха, за да създадат мрежа срещу слуховете: целта на мрежата е да повиши чувствителността на гражданите към вредните последици от слуховете чрез популяризиране на семинари, колективни публични събития, театрални постановки и други творчески инициативи. Активно се включват и специално обучени хора за противопоставяне на слуховете за да популяризират тази кампания във всяка ситуация от всекидневния живот на хората на Амадора. Кампаниите обхващат около 75 организации и достигат до около 2500 души, като сега това е утвърден подход, който се подкрепя от общинската администрация.

По-лесен достъп до услуги за бежанците в Гент

Опитът в Гент предлага още един възглед за процесите на интеграция чрез създаването на инфраструктура за предоставяне на услуги, съчетаваща съвместната работа на служители в публичните администрации и доброволци.

По време на големия приток на бежанци през 2014-2015 г. в Белгия, Гент организира Работна група за бежанците с цел предоставяне на търсещите убежище и бежанците по-лесен достъп до социални права. На практика тази работна група координира сътрудничеството между градската администрация, обществените служби за социални грижи, местните неправителствени организации и доброволците. Областите на действие са разделени на три работни групи за 1. подслон, 2. интеграция, 3. доброволци и обществена осведоменост.

Подходът е да се започне интеграцията от първия ден, като се координират всички действия, необходими за гарантиране на основните потребности от гледна точка на жилищното настаняване, здравеопазване, образование и достъп до културни и развлекателни дейности: от деня на пристигане на търсещите убежище в Гент те са в контакт със съответните организации, като същевременно се дава възможност на организациите и гражданите доброволци да опознаят новодошлите. "Тъй като 60% от тях са признати за бежанци, няма нужда да се чака, докато бъде взето решението в отговор на молбата им за предоставяне на убежище" казва Kathleen Van De Kerckhove, Координатор на Работната група за бежанците.

Още повече, че бежанците не се третират като пасивни получатели на подкрепа, тъй като самите те участват в дейностите на Работната група като доброволци или експерти в определени области, според техните умения. Всъщност, успехът на този проект е създадената съвместна и ефективна структура. Всички услуги са разработени и осигурени с подход, основан на сътрудничество и солидарност, в който доброволчеството и гражданските инициативи са от основно значение за постигането на интеграция.

"Днес този проактивен подход за интеграция повече не се счита за изключение. В резултат на това, в нашия град сега имаме повече доброволци, работещи в местни групи. В Белгия има други градове, които реализират сходни проекти, но все пак обществената нагласа е, че хората не искат повече бежанци, имат достатъчно, а това е труден аспект за справяне " споделя Neelke Vernaillen от община Гент.

Тези три кратки примера показват различните подходи, прилагани от на местно ниво в процеса на интеграция , които показват съществуващите ограничения, особено във фрагментирана в политическо отношение Европа. Както показва коментарът на общинския служител в Гент, дори и в положителните истории, предизвикателствата на интеграцията надделяват на места.

Добрите практики на градовете не трябва да се разглеждат като отделни и изолирани случаи. Техният опит изисква да се учат уроците при постигнати успехи и допуснати слабости отвъд местните практики. Работата в мрежи между градовете и лобирането за интеграция извън националните граници са от съществено значение за устояване на демократичните принципи в Европа и за спазването на разпоредбите на международното право в областта на правата на човека. Много инициативи на европейско ниво, като европейския Дневен ред за включване на мигранти и бежанци, подкрепят градовете при обвързването, обучението и подобряването на регулациите на ЕС по отношение на интеграцията на мигрантите и бежанците. Ние подкрепяме и насърчаваме градовете да кандидатстват в новата инициатива на Програма УРБАКТ за да допринесат за това предизвикателство.