You are here

Добрите практики по УРБАКТ – теми и приоритети

Edited on

10 July 2017
Read time: 1 minute

Какво свързва Барселона, Тампере и Дупница? Нямат много общо, на пръв поглед. Барселона е глобален град, известен повсеместно със своята иновативност, гастрономия и култура. Тампере е среден по големина град във Финландия, исторически обвързан с индустриалната революция в страната. Дупница е малка община в западна България, намираща се в подножието на най-високата планина на Балканския полуостров. Общото помежду им, обаче, е че и трите наскоро бяха отличени с етикета „Добра практика по Програма УРБАКТ“.

Изборът на призьорите беше много труден – почти триста европейски общини от всички краище на континента кандидатстваха по поканата за представяне на добри практики. В резултат на щателна оценка са отличени добри практики от 25 държави-членки на ЕС. Включени са най-различни градове, повечето малки и средни по големина с население до 250 000 жители – в такива живеят повечето европейци.
Управляващият орган на УРБАКТ е обнадежден от факта, че 33 от отличените добри практики (от общо 97) са от общини/градове, които до момента не са участвали по програмата. Тъй като УРБАКТ има за своя мисия да изгради капацитет за устойчиво градско развитие в целия Европейски съюз, включването на нови градове е основен приоритет. Активното популяризиране на поканата за представяне на добри практики – в т.ч. чрез националните звена за контакт – и опростената процедура за кандидатстване бяха без съмнение в основата на този успех. 
Сега след като резултатите от оценката и призьорите станаха известни, какво ни показва анализът на избраните добри практики?
Наборът от добри практики по УРБАКТ отразява приоритетите на ЕС за интегрирано и устойчиво градско развитие
Важно е да се отбележи, че поканата по УРБАКТ бе напълно открита. Нямаше обявени тематични приоритети, като общините можеха свободно да изберат (ударението на) своята добра практика. Програма УРБАКТ държеше добрите практики да са удачни, добре документирани, в съотвествие с програмните принципи, както и подходящи за трансфер от други местни власти. В резултат на този подход „отдолу-нагоре“ получихме добра представа  какви са приоритетите на европейските общини и градове.
Списъкът на отличените практики показва определени тематични приоритети. 18 отличени градове се фокусират върху безработицата и бедността, 15 върху устойчивото териториално развитие. 11 с апробирани решения за създаване на заетост и придобиване на умения. Следват гги по брой добрите практики по насърчаване на кръговата икономика, интеграцията на бежанците, дигиталната революция, достъпните жилища и качеството на атмосферния въздух.
Тази „картина“ е в пълно съответствие с темите, обхнавати по Градския дневен ред на Европейския съюз. Градският дневен ред отразява ангажимента на ЕК да включи градовете и общините във формулирането на политиките на Съюза. Той има три цели: по-удачни регулации, подобрен достъп до финансиране и по-успешен обмен на знания.  Дневният ред на ЕС се осъществява посредство 12 партньорски мрежи. Както показва графиката по-долу добрите практики по УРБАКТ се вписват сполучливо в този дневен ред.

Разбира се, графиката е посторена върху основните тематични приоритети на отличените градове. Тъй като критерий за добра практика беше и използването на интрегриран подход (ключов принцип по УРБАКТ), всички градове/общини имат и други тематични цели, които не са отразени на графиката. Например, проект, насочен към заетостта на бежанците, ще бъдат включен към интеграцията на бежанците или към насърчаването на заетостта, въпреки че обединява двете теми. Други хоризонтални теми на Градския дневен  ред на ЕС, които фигурират в отличените практики, но не са изведени като водещи, са ефективното управление и половата равнопоставеност.
От гледна точка на градските приоритети, горепосочените теми изглеждат на „високо ниво“. Скрити зад тях са конкретните проблеми, които градовете решават на терен. В идните месеци УРБАКТ ще организира информационна кампания по отличените добри практики (http://urbact.eu/good-practices/home), а впоследствие ще финансира и мрежи от градове/общини за техния практически трансфер.