Два индикатора, три въпроса и един автобус

Въз основа на резултатите от 7-мия Доклад по икономическото, социално и териториално сближаване, публикуван от Европейската комисия през октомври 2017г. УРБАКТ организира семинар на 6 март в Париж.  Представители на Европейската комисия, на Комитета на регионите, на държавите-членки и на местните и регионални власти обсъдиха ролята на градовете и териториалното сътрудничество в рамките на Кохезионната политика след 2020 г.

Два индикатора,

Филип Монфорт от аналитичния отдел на Генерална дирекция на ЕК „Регионално развитие и градска политика“ представи основните заключения на 7-мия кохезионен доклад. Те са доста смущаващи – „машината за териториално сближаване се е счупила след световната икономическа криза“, както по отношение на намаляване различията между отделните държави-членки, така и на различията между регионите в самите тях. Докладът дава подробна картина на различните аспекти на сближаване или раздалечаване между страни и  региони, но два индикатора са от особено значение и интерес с оглед градското развитие и политика. 

• Индекс на регионалната конкурентоспособност (ИРК).

Индексът измерва способността на даден регион да предложи привлекатлна и устойчива среда за бизнеса и гражданите – за създаване на заетост и за живот. Данните показват, че столичните градове и тяхните непосредствени околности продължават  да се двигателя на регионалната конкурентоспособност на Европа. И ако в някои западноевропейски страни високият индекс на големите градски агломерации има положетелен ефект върху останалите съседни райони, в източна Европа това не е така и различията се задълбочават драматично. 

• Риск от бедност и социално изключване – този индекс е комбинация от три индикатора, измерващи равнището на бедност и социално изключване в Европейския съюз. Данните от доклада показват, че делът на хората в риск от бедност и социално изключване остава висок, особено в прибалтийските държави и тези от югоизточна Европа. Този дял намалява в градските райони в страните от ЕС-13, но се увеличава в тези от ЕС-15, т.е. в новите държави-членки. Това е силно показателно за факта, че докато някои градове осигуряват по-добро качество на живот от селските райони (най-вече в страните от западна Европа), в тях също съществува и не намалява т.нар. градска беднота. Показателите на Белгия и България илюстрират много добре тази тенденция.      

... три въпроса ...

В този контекст, Валис Гьолен от отдела за градско развитие на същата Генерална дирекция на ЕК постави три въпроса на участниците в семинара, засягащи бъдещето на сътрудничеството между общини и градове:

• Подкрепата, осигурявана на градовете/общините по линия на Европейския фонд за регионално развитие в момента е много фрагментирана и са необходими по-силни връзки между експериментиране и реален опит, инвестиции и знания, като е налице необходимост от по-тясно обвързване на извлечените добри практики и прилагането на политиките за развитие. Доколко е необходимо да предприемем по-единен подход на подкрепа за градовете/общините?
• По време на прилагането на програмите, наблюдавани от Генерална дирекция на ЕК „Регионално развитие и градска политика“ през последните години градовете/общините заявиха особена нужда от подобряване на управленския капацитет по отношение справянето с новите предизвикателства. Как можем по-добре посрещнем тази нужда?
• Как да постигнем по-добра съгласуваност между знанията на градовете/местните власти и формулирането на политики, като например Градския дневен ред на ЕС?  

… и един автобус.

Първите отзиви на поставените въпроси бяха открити, честни и дори предизвикателни. Участниците в семинара бяха като цяло оптимистично настроени относно ролята на градовете и сътрудничеството между тях в бъдещата Кохезионна политика. Въпреки това налице са и много съмнения и неясноти как по-добре да се прилагат съществевущите инструменти за подкрепа и как по-пълноценно градовете/общините да се включват в подготовката на европейските политики. По думите на Аналиса Бони от мрежата „Евроградове“:

„Когато се справяш с проблемите на градското развитие, решаваш също така много Европейски предизвикателства, в т.ч. замърсяване, задръствания, бедност и т.н. В този смисъл Кохезионната политика трябва да се отвори за всички региони. Градовете и общините трябва да са част от формулирането и изпълнението на тези политики. Но, и подходът за това трябва да е друг – стратегически, а не чрез набързо организирани допитвания в последния възможен момент.   

Гледната точка на градовете бе представена от Руй Франко, община Лисабон. Той подчерта, че трябва да се мери с един аршин. Лисабон се счита за богат град, с брутна вътрешен продукт над средния за ЕС, който привлича много международни компании и туристи. За съжаление, това не допринаса за равенството и солидарността на жителите му. Има твърде много бедни квартали, в които или няма инвестиции или те не допринасят за местната икономика и благосъстояние. Ето защо са нужни подходящи интервенции, на подходящо ниво, така че да се скъси дистанцията между Европейския проект и обикновените граждани. 

Инициативата Градски дневен ред за Европа има съществена ролята за включване на градовете/общините в проектирането на бъдещата Кохезионна политика. Тази инициатива е най-важния инструмент на ЕС за консултации на различни нива, включващи градовете. Инициативата бе представена от Фиона Виланд от Генерална дирекция на ЕК „Регионално развитие и градска политика“, която използва метафора с автобус.  

“Когато инициативата бе стартирана вследствие Пакта от Амстердам си казахме, че тя като автобус без разписание и крайна спирка и че самото пътешествие е важно. Днес сме достигнали до момента, в който трябва да имаме и крайна цел и това стана все по-важно за пътниците в автобуса.“

Европейският съюз трябва да внимателен към подхода на консултации – как подготовката на бъдещата политика да включи всички заинтересовани страни и най-вече малките и големи градове.

Това са само част от важните въпроси, които бяха обсъдени на семинара. Пълният доклад за неговите резултати ще бъде представен на Комитета по наблюдение на програмата в началото на април и ще бъде разпространен сред широката аудитория. Семинарът е първата стъпка към очертаване на бъдещата програма УРБАКТ.