Град със сто милиона жители: излиза ли урбанизацията извън контрол?

Каква е глобалната картина?

През 1960 г. Лагос, Нигерия, е малък град, уреден по европейскому, град, заобиколен от тучни селски райони. Само за две поколения, обаче, градът е нарастнал 100 пъти! От 200 000 души на почти 20 милиона. Днес той е сред 10те най-голема града на света и се разпростира на близо 1 000 кв. км. Свръхбогатство в съседство с хаос и крайна бедност. Огромната част от жителите населяват незаконни бордеи, без достъп до водоснабдяване и канализация. Улиците са задръстени от трафик, а общината едва се справя с депониране на огромните количества битов отпадък.

Но, според последните прогнози, развитието през последните 60 години ще ни се стори песен в сравнение със следващите 60 години. При сегашните темпове в края на века градът ще има население между 90 и 100 млн. души – повече от цялото население на Великобритания или Германия. Екологичните последствия може да се окажат катастрофални.

Стотици градове в Азия и Африка къщо ще нарастнат в геометрична прогресия, според специалистите по демография към ООН. При техния най-екстремен сценарий, при който държавите не могат да контролират раждаемостта и урбанизацията се ускорява, в рамките на 35 години 150 града ще имат население от над 6 млн. души. Едва 10% от тези градове ще са в Европа и Северна Америка.

на градовете през следващите 30 години ще предопредели и глобалните проблеми с околната среда и с качеството на живот на световното население, което ще достигне 11 млрд. души. Разбира се, никой не знае как точно ще се развиват градовете ни, но основополагащите обстоятелства са ясни: мнозинството от хората (в развиващите се страни) са млади и все по-„урбанизирани“. В Нигерия средната възраст е 18 г., навсякъде в Африка под и около 20 г. В Индия под 25 г. В Южна Америка под 28 г. Раждаемостта е висока.

Според прогнозата на ООН световното население ще нарастне с 2.9 млрд. души (колкото общото население на Китай и Индия днес) през следващите 33 години и вероятно с още 3 млрд. души до края на века. Дотогава се очаква да станем почти изцяло градски обитатели, като 80-90% от хората ще живеят в градовете.

Неумолимо настъпление

Дали тези градове ще се разпрострят хаотично върху огромни територии с множество бедняшки квартали, със силно замърсен въздух, неконтролируеми вредни емисии и с жители, страдащи от режим на ток, вода и пр. базисни услуги и инфраструктура или ще се превърнат в устойчиви двигатели на социално-икономически прогрес зависи от политиката на националните власти и местните управи. Много икономисти смятат, че увеличаването на населението е нужно за генериране на блага и икономически напредък, като способстват за намаляване на екологичния отпечатък на човечеството. Други наблюдатели се боят, че градовете стават неуправляеми – твърде неподатливи за реакция към промените в климата, предразположени към замърсяване, водни и енергийни кризи и развъдници на здравни проблеми.

Много от градовете вече инвестират в чист транспорт и в модерно водоснабдяване и канализация, във възобновими източници на енегия, интегрирано териториално планиране и модерна жилищна политика. Много други все още не могат да се ориентират и са застрашени от наглед нерешими проблеми.

Анализаторите на ООН посочват различните пътища на урбанизация и развитие на градовете. На черния континент демографският бум изпреварва икономическия растеж и темповете на индустриално развитие на градовете са незадоволителни. Основната заетост на новодошлите е в дребната търговия и услуги. Бедняшките квартали растат понякога главоломно. Местните власти не разполагат със средства да осигурят елементарни базисни услуги. Основен приоритет е как градската икономика да се задвижи на висока скорост, а не как да е по-чисто и уютно.

В Азия урбанизацията протича по-„организирано“ и е съпроводена с висока степен на индустриализация. Най-ярък пример за това е Китай – мащабите и скоростта са шокиращи. За 30 години почти 500 милиона души са мигрирали от селските райони в 622 големи града. Тези градове са модели на централизирано териториално планиране. Няма бедняшки вертепи, растежът е планов, като се залага на гъсто застрояване и високо строителство. Но, разрастването на градовете в страната, а в останалата част на развиваща се Азия, е голяма беда за околната среда. Отровени са основните речни артерии, а замърсяването на въздуха от индустрия и битови източници, ползващи евтини въглища, вече има колосални пропорции. Едва напоследък „забогатялите“ местни власти са започнали да инвестират в чисти технологии и в инфраструктура за опазване на околната среда.

Бурно развитие по китайски

Къде е Европа?

Европейските градове са сред най-богатите в света. Според прогнозите в голямото си мнозинство те няма да нарастнат до края на века, а дори може да се смалят. Драстичният спад в раждаемостта, застаряващото население и сравнително добрата базисна инфраструктура дава добра възможност на местните власти да атакуват проблемите с опазването на околната среда. Макар че вече не растат или това става със слаби темпове, европейските и северноамерикански градове си остават първенци по консумация на енергия и по вредни емисии. След бързо индустриализиране и забогатяване те трябва да дадат световен пример как се осъществява преход към „зелени“ и енергийно-ефективни общности. Този преход, обаче, на много места ще е съпроводен със значителни затруднения по поддръжката на базисните услуги и инфраструктура, разчетени за друг тип икономическо и транспортно развитие, и за друг брой потребители.

Надеждите в Стария континент са, че общините и градовете са по-гъвкави и по-бързи от националните правителства, по-възприемчиви на нови идеи и инициативни, и по-активни международния обмен, свързан с опазването на околната среда.

По материали от kmeta.bg и guardian.com