Градската бедност и пандемията

Градската бедност и пандемията

Иван Тошич

Covid-19 е не само здравна криза, тя е също социална и икономическа криза, която засегна най-тежко бедното население.

Знаейки, че бедността има много измерения, по програма УРБАКТ отдавна се работи върху документ призоваващ към засилен подход за справяне с градската бедност и задълбочаващото се неравенството, видимо много преди разразяването на пандемията с Covid-19. Сега, в ситуация на извънредно положение, различията в качеството на работните места на хората и техните жилищни условия сериозно засилват пропастта в качеството на живот между бедни и богати. Налице вече са доказателствата, че по-бедните общности са изложени на доста по-голям риск от заразяване с Covid-19 и фатален край.

Настоящата несигурност само засилва значението на принципите, за които УРБАКТ призовава и подкрепя. Това са принципи, основаващи се на приоритетната подкрепа за кварталите с най-големи социално-икономически проблеми и на търсенето на решения чрез партньорство с местната общност.

История на градската бедност и УРБАКТ

От средата на 2010 г. насам, ключово усилие на програма УРБАКТ е набирането и разпространението на знания за интегрирано възстановяване и развитие на необлагодетелстваните райони и квартали.

Разработеният документ за местен пакт (Local Pact paper) предлага политическа рамка на политиката на държавите и общините, която насърчава териториални подходи, основани на конкретни райони, в съчетание с партньорски процеси с участието на хората в разработване и прилагане на мерки за намаляване на бедността.

Когато дойде Covid-19

За няколко седмици светът се обърна с главата надолу. Освен преките въздействия върху здравето, икономическите и социалните последици бяха огромни. Много сектори на икономиката все още са спрели, в резултат на което безработицата се увеличи драстично. Различните видове политики на изолация, въведени за забавяне разпространението на вируса коренно промениха живота на хората, изостриха съществуващите социални проблеми и създадоха нови такива.

Въпреки, че всички са засегнати от политиките на изолация, ясно е, че хората са в много различни изходни позиции с оглед издържане на трудностите. Най-засегнати са тези, които вече са изложени на най-голям риск от бедност и социално изключване. Видовете заетост и условия на живот са ключови фактори за поддържането на доходите, здравето и качеството на живот по време на карантина.

В същото време много семейства, които са били на относително сигурни позиции, също са все по-застрашени. Бедността никога не е била само по отношение на доходите – тя винаги е била многоизмерна. Сега, повече от всякога можем да видим въздействието на неравенствата в областта на достъпа до качествени услуги върху личността и здравето: заетостта, храната, жилищно настаняване, широколентов достъп и образователни мрежи, социални мрежи и услуги за подкрепа.

Реакцията на градовете в подкрепа на бедните и най-уязвимите

Публичният отговор на внезапната пандемия се налагаше от националните правителства, което доведе до рязко централизиране на изготвянето на политики. Националните системи обаче са много различни, а в някои страни мрежата за сигурност има много големи ''дупки'', много от които са по-големи от годините на строги икономии. Поради това, местните власти, също трябва да се намесят, независимо, дали разполагат с финансови средства за това или не.

власти се озоваха в странна и трудна ситуация. От една страна трябваше да се подчиняват безпрекословно на нарежданията отгоре. От друга се сблъскаха безпрецедентни нива и форми на социално напрежение и проблеми, чието разрешаваме се оказа тяхна отговорност.

Сред европейските държави се наблюдаваха много и различни примери за общинска намеса в полза на най-засегнатите граждани:

Жилищна политика: Много градове въведоха мерки по намаляване, замразяване или дори отмяна на наемите през извънредния период, наложиха мораториуми върху принудителното извеждане от жилищата на наематели и пр. Това се случи без да се ограничават или влошават предлаганите комунални услуги.

Грижа за бездомните: усилията на градовете се фокусираха върху разширяване капацитета, обхвата и безопасността на приютите и местата за настаняване на бездомниците. Бяха осигурени и алтернативни възможности – в т.ч. в наети от общините хотелски стаи.

Грижа за гетата: гетата, особено тези до големите градове, бяха в много тежко положение – местните власти трябваше да изолират цели квартали, като се стремяха да не възпрепятстват доставките на храни и медикаменти.

Демократизиране на обществените пространства: много градове дадоха превес на ползването на градския транспорт и придвижването пеша или с велосипед пред това с автомобил. Тези мерки за „тактически“ урбанизъм може да послужат за възприемане на подходи при проектирането и ползването на градските системи, в т.ч. в полза на маргинализираните групи.

Храни: много градове, участващи в мрежи по УРБАКТ, осигуриха доставка на храна по домовете за най-нуждаещите се. Доброволчеството в това отношение може само да служи за пример.

Образование: общините могат да подобрят качеството и обхвата на дигиталното образование чрез качествени публични мрежи и достъп до дигитални средства (в т.ч. чрез местни платформи и раздаване на преносими компютри).

Грижа за възрастните: много градове се сблъскаха с рисковете и загубите сред възрастните хора, живеещи сами и изолирани, така и в специални домове. Приети бяха много и най-различни инициативи за опазване на нашите родители.

Предимство за възрастните хора

Подкрепа по програма УРБАКТ за местните решения

Финансовата криза от 2008-2009 г. предизвика създаване на иновативни местни решения, но те се забравиха след като светът се върна към „нормалния ред“. Това не бива да се случи и този път. УРБАКТ може да изиграе ключова роля при обмена на знания и опит сред европейските местни власти при запазването на новаторските подходи и съхраняването на интегрираните подходи и работата с местните общности.

Резултатите, постигнати от мрежите по УРБАКТ не трябва да се забравят, особено в направления като храни, образование, социални иновации и модернизиране на обществените пространства. Междувременно, нови мрежи може да се финансират, за да експериментират с местните решения и добри практики във връзка с Covid-19. Това включва нови партньорства на теми като грижи за бездомните и възрастните, социална икономика и предприемачество и жилищна политика.

Трябва, обаче, да е ясно, че общините не могат сами да се справят с нарастващите и комплексни социални проблеми. Спешни мерки са необходими за преодоляване на кризите в социалната сфера, в икономиката и както и тези, породени от измененията в климата. Тези приоритети следва да залегнат в т.нар. „Зелена сделка“, в бъдещата Кохезионна политика и във всички останали ключови политики и инструменти на ЕС. Нужни са и нови видове общоевропейски мрежи за социална защита в рамките на социалния стълб на Съюза, основани на принципите на минималната заплата, универсалния базов доход, достъпните жилища и пр.

Вероятно програма УРБАКТ може да изиграе важна роля за съчетаването на общинските политики и усилия в рамките на посочените над-национални инструменти. Повече от всякога е нужно да се реформират националните политики и тези на ЕС, така че да спомагат местните иновации, вместо да им пречат.