България търси завод

България търси завод

Правителството създаде нов проектозакон за индустриалните паркове

от Иглика Филипова, Огнян Георгиев

Правителството създаде нов проектозакон за индустриалните паркове.

Заедно с фонд от 490 млн. лв. той трябва да помага за нови промишлени инвестиции.

Това е добра идея, но в основата на успешните модели продължава да стои частният интерес.

В България за всяко нещо, което не работи, има два възможни подхода - или се прави холдинг, или се прави закон. Не е ясно как се решава кое да е, но когато се оказа, че имаме проблем с водни режими, си създадохме ВиК холдинг, а язовирите ще се ремонтират от друга нова държавна компания. Когато електронното управление не помръдва, то се сдоби със закон, вероятно защото трудно се вписва в корпоративна структура. Спешната помощ също се кърпи със закон, а дори има отделен закон за спешния телефон 112, който трябваше да поправи факта, че дълги години този телефон продължава да не работи качествено. Новаторски подход има на пазара на горива, където се готви комбинация от закон и нова държавна компания...

Затова не е изненадващо, че като не вървят чуждестранните инвестиции, се прави закон за индустриалните паркове - просто държавата вече си има дружество. Новият проект беше предложен от правителството наскоро и по замисъл трябва да превърне голите полета край много български градове в бумтящи индустриални центрове. Като идея това не е лошо - България отдавна страда от твърде обременена бюрокрация и административни проблеми на всеки етап от нова инвестиция. Включването в енергийната мрежа например за нов завод отнема над 260 дни според класацията Doing Business. Тоест всяко нещо, което цели да улесни процеса по откриване на индустриални мощности, е добре дошло.

Преди две седмици стана ясно и откъде ще дойдат парите за това. Създава се нов фонд от 490 млн. лв. от европейския план за възстановяване и устойчивост, с които да се изгради инфраструктурата, която превръща един парцел в парк и която досега беше отговорност или на частния инвеститор, или на някоя бедна община. Така планът изглежда обещаващ.

Има обаче две неща, които трябва да се имат предвид. Първопричините за това да се налага закон, т.е. неработещите административни канали, недостатъчно пари за общинска инфраструктура и цял куп местни проблеми - няма да изчезнат само защото такъв текст съществува. И втората е, че надеждите с него да привлечем чужди инвеститори също не бива да са твърде големи. Спадът в тях няма общо с липсата на закон, а с други, твърде структурни проблеми, които няма да изчезнат и не могат да се решат с асфалт. Единствената досега работеща стратегия в България за създаването на такива паркове е бил водещият частен интерес и е важно държавата да помага той да се случва, вместо да го замества.

Хартиени инвеститори

Ако питате правителството, проблем с инвеститорите няма. "В момент на криза чакат връчване 24 сертификата за инвеститори, като 14 са в сектор промишленост." Така наскоро министърът на икономиката Лъчезар Борисов нарисува картината на България като мечтана дестинация. Ако се съди по проектите, които получават сертификати по Закона за насърчаване на инвестициите, тази година може и да изглежда рекордна. По думите на икономическия министър от началото на годината досега са сертифицирани инвестиции за близо 750 млн. лв. За сравнение, в последните 5 години с изключение на 2018 г. тази сума се движи около и под 400 млн. лв.

"Въпреки пандемията и забавянето, причинено от нея, ние отчитаме интерес към България като инвестиционна дестинация както в производството, така и в бизнес услугите с висока добавена стойност", коментира наскоро и заместникът му Стамен Янев, който доскоро беше изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на инвестициите. И наистина - би било огромна изненада в година на пандемия и свиване на целия бизнес България да бумти внезапно.

Сертификатите обаче не дават най-точната представа за реалната картина (включително и защото не всички компании минават процедурата). Голяма част от проектите са на съществуващи инвеститори, които разширяват дейността си и просто решават да се възползват от облекченията, които законът дава - като например улеснено административно обслужване (което само по себе си не би трябвало да е преференция) и възстановяване на осигуровките на новонаетите за определен период от време, а в най-добрия случай и финансова подкрепа за изграждане на техническата инфраструктура. Държавата също като че ли все по-често настоява да дава сертификати, включително за инвестиции, които така или иначе биха се случили, тъй като самата процедура по връчване си е вид пиар акция. За справка - решението на премиера да отиде до Пловдив и лично да даде документа на КЦМ за поредния голям проект, който заводът изпълнява и който беше обявен още в края на миналата година. Срещу това икономическият министър обеща държавата да финансира изграждането на един от основните подходи към предприятието. Всъщност само инвестицията на КЦМ от 260 млн. лв. представлява една трета от общата сума на сертифицираните проекти тази година.

В същото време статистиката на БНБ е доста по-различен прозорец към случващото се на терен. Тя не показва особен бум или спад на инвестиционната активност в последните години - ако се извади огромната двумилиардна инвестиция на "Лукойл" преди няколко години, ПЧИ се движат между 0.9 и 1 млрд. евро, като в това влиза и финансовият сектор. Към края на деветмесечието тази година има видим спад - от над 1 млрд. евро за 2019 г. до 730 млн. евро сега. Тук обаче също има няколко изкривявания - данните обикновено се ревизират нагоре с постъпване на допълнителна информация, а и тази, и миналата година има изкривяване - миналата заради финализирането на сделката за Експресбанк, а тази съществен ефект оказва сделката за БТК.

Това обаче, макар и вложения от чужди инвеститори, не са точно нови заводи или мощности.

Държавата отвръща на удара

Погледнато реалистично, извън играта с числата, в последните години България изостана регионално. Големи, структуроопределящи инвеститори така и не дойдоха - дори като оставим настрана епичната битка за новия завод на "Фолксваген". Сърбия, Гърция и Румъния за сметка на това успяха да привлекат такива. Инвестициите, които наистина се случиха тук, бяха концентрирани в малкото успешни индустриални хъбове - като зоната край Пловдив и макар и в по-малък мащаб парка до Шумен.

Това оправдава виждането, че наличието на готови индустриални зони, с подготвена инфраструктура, може да помогне в тази международна битка. Все повече общини, разпалени от идеята да виждат нови заводи на територията си, правят обособени зони, които да представят на чужди производители.

Сега този модел ще получи подкрепа от най-високо ниво чрез предложения закон за индустриалните паркове. Той трябва да внесе ред и да улесни изграждането. Проектът дава предписания как това да се случи стъпка по стъпка - нещо, на което частните зони се учеха сами в движение. Той предвижда и някои облекчения, предимно административни, за компаниите, инвестиращи в такива проекти.

Решение има и по най-важната тема - финансовата подкрепа за подобни инициативи, където основен проблем е инфраструктурата. Това ще стане благодарение на средствата, които България очаква да получи по плана за възстановяване и устойчивост на ЕС. Държавата предлага да създаде фонд от 490 млн. лв. за развитие на индустриалните паркове. Той ще финансира всяко предложено начинание, свързано с индустриалните паркове, което се отнася до основна инфраструктура или помощни дейности.

Не държавни, а частни

Проектът е добра идея сам по себе си, но детайлите са важни. С него например се отваря широко една врата в енергетиката, с която на редица големи предприятия ще се позволи да се отскубнат от енерго-разпределителните дружества, както и ще се даде възможност новите паркове да са енергийно независими. Това е тиха, но важна реформа, която ще има ефекти далеч отвъд парковете.

Другият много важен въпрос е дали държавата ще ползва тези пари и закон, за да прави сама или заедно с общините индустриални зони. Този процес и сега тече на парче, но не е особено ефективен - държавната индустриална зона в Божурище е предимно складова зона, а другото държавно начинание - "София тех парк", и двете най-успешни инициативи - в Шумен и Пловдив, са с водещ частен интерес, подпомогнат от местните власти. Това не бива да се забравя дори в пандемията и триумфа на държавен капитализъм, който сега нахлува в ЕС. Частният интерес и инициатива все още е най-успешната рецепта за дълготраен успех.

Вицепремиерът Томислав Дончев, който стои зад идеята за 490-те милиона и чийто екип работи по законопроекта, отхвърли пред "Капитал" такава възможност. "Няма да се строят държавни индустриални зони с пари от фонда. Ако се случва, ще е изключение. Но ако искаш да правиш зона, ние можем да покрием цялата инфраструктура - ток, вода, газ, железница", коментира той. Остава това обещание и да се спази.

Наръчник за индустриален парк

Правителството най-накрая предложи закон, който да регулира създаването и работата на индустриалните паркове

Повече от 30 години след началото на прехода към пазарна икономика и отварянето на страната за чужди инвеститори България е на път да се сдобие със закон, който да регулира индустриалните паркове. На тези центрове правителството разчита за привличане на нови производства, които да подкрепят икономиката и да съживят регионите. Проектът, който кабинетът внесе през лятото, все още се обсъжда в парламента.

Всички, които се занимават с привличане на инвестиции и развитие на индустрия, признават нуждата от подобен закон. Малкото добри примери в страната са частни и досега всеки се бореше сам с бюрокрацията и недомислието на всяко ниво в администрацията. Този закон трябва да промени това и да очертае пътя, по който подобни проекти ще се случват.

Но критики не липсват - от това, че законът е просто един добър наръчник, до притеснението доколко равнопоставени ще бъдат частните и публичните паркове. Финансовите стимули пък са оставени изцяло на общините - нещо, което предвид наличните им финанси няма как да се случва.

Какво предвижда проектът

Проектозаконът за индустриалните паркове беше внесен от Министерския съвет в средата на август, като целта му е да уреди статута на парковете и реда, по който те се създават, работят и развиват. Законът дефинира индустриалния парк като обособена територия от поне 300 дка (изключение има за специализираните паркове за високотехнологични производства или услуги), за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Парковете трябва да разполагат със затворени мрежи на техническа инфраструктура, които да обслужват само тях.

Собственици на индустриални паркове могат да бъдат държавата, общините и частни компании, като те могат да правят и обединения помежду си. Дейностите по експлоатация на един парк се извършват от оператор, който при частните инициативи може да бъде и собственикът, а при публичните се определя по Закона за концесиите. Компаниите, които имат предприятия на територията на парковете, се определят като инвеститори, а партньори са всякакви организации, които подпомагат дейността (например осигуряват подготовка на кадри, банково обслужване или медицински дейности, консултации и оформяне на документи и т.н.).

Законът предвижда три вида паркове според дейностите, които се извършват в тях - общи, специализирани (в определена производствена дейност) и специализирани за високотехнологични дейности. Парковете, които отговарят на този закон, се вписват в специален регистър на индустриалните паркове, който се води от Агенцията за инвестиции. В него ще влизат данни за вида на парка, допустими дейности, площ, техническа инфраструктура и т.н.

С образователна цел

Общото мнение е, че е много добре да има закон, който да регулира тази област. Това споделят в становищата си по проекта редица организации, на същото мнение са и управителите на съществуващи паркове. "Категорично е по-добре тези дейности да бъдат регулирани със закон", смята Пламен Панчев, изпълнителен директор на "Тракия икономическа зона" край Пловдив, която е собственост на "Сиенит холдинг" и е първата частна инициатива за развитие на парк и привличане на инвеститори.

"Индустриалните паркове са много по-лесни за обслужване на бизнеса, а освен това в тях има по-добър ред, включително по екологични въпроси, като канализация например", казва Николай Тончев, изпълнителен директор на "Индустриален парк Шумен", който е друг от малкото успешни примери засега в България и в който партньор с мажоритарен дял е частната компания "Ники-БТ" (60%), а общината държи останалите 40% от акциите.

За старите законът няма да има особен ефект, като дори ще им попречи, но за новите паркове той може да е от помощ най-малкото защото въвежда ясен ред и процедури. Според Панчев той може да работи много добре за разширение на зоните около Пловдив, които евентуално да бъдат регистрирани като паркове. От "Тракия икономическа зона" се надяват също законът да подпомогне развитието на социална инфраструктура като обучителни центрове и общежития, които вече ще бъдат съществена част от проектите на компанията.

С това обаче като че ли се изчерпват похвалите. "Законът на практика просто регламентира дейностите и е по-скоро с образователна цел как се прави парк, но реално не ни дава никакви преференции, с които да направим живота на инвеститорите по-лек", смята Тончев.

Кой да плати сметката

Новият закон е тясно обвързан със Закона за насърчаване на инвестициите, който като цяло определя какви мерки за подкрепа могат да ползват инвеститорите в България в зависимост от размера на инвестицията, планираните работни места и региона, в който ще се осъществява проектът. Подобни преференции ще могат да ползват и собствениците на паркове.

Една от важните мерки в проекта е, че за индустриалните паркове ще се прилага облекчен режим на административно обслужване. Според Панчев това ще улесни проектите за нови зони. "Ние тези въпроси сме ги решавали в движение благодарение на авторитета, който си извоювахме пред институциите, било то държавни или общински, много пъти сме извършвали определени процедури предварително, за да улесним вземането на решение от инвеститор", каза той.

Останалите стимули за привличане на инвеститори обаче са оставени на местните власти. Общинските съвети ще могат да определят преференциални такси за технически и административни услуги, както и да освобождават собствениците на паркове и инвеститорите от местни такси за определени обекти. Това обаче значи, че от и без това малките общински бюджети ще се иска да се лишават от още приходи, за да привличат инвестиции. В дългосрочен план това не е добра стратегия, защото така лишените от финансиране общини не могат да поддържат инфраструктура или да доставят качествени услуги - все неща, които инвеститорите очакват.

Това е и една от забележките по проекта на Асоциацията на индустриалния капитал в България. "Местните данъци и такси са единственият приход на общините, като и без това са недостатъчни за покриване на техните финансови задължения", се посочва в становището на работодателската организация.

Бизнесът разбира добре това. "Общините са оставени сами да решават за преференции. Но всички знаем в какво положение са нашите общини, те не могат да съществуват с тези бюджети. На мен например ми е неудобно да се обърна към общинския съвет да искам някакви преференции, като знам, че нашата община има за инвестиции по-малко от 2 млн. лв.", коментира Николай Тончев.

Макар че законът пряко засяга местните власти, те не изглежда да са много активни по темата. Единствената община, представила някаква позиция по време на общественото обсъждане, е Бургас. Тя е поискала изискването индустриалните паркове да бъдат с площ от поне 300 дка да не важи за държавни и общински проекти. Аргументите й са, че територията на всяка община има специфики и те невинаги позволяват окрупняване на държавни и общински имоти в такива размери. Бургас е и една от общините, които активно се опитват да създадат индустриална зона.

Спорните моменти

Още в началото на закона се предвижда равнопоставеност на всички индустриални паркове независимо от собствеността. От зоната в Шумен обаче не са убедени, че това е гарантирано. "Първо трябва да видим окончателния вариант, който ще бъде приет, за да не се окаже, че държавните или общинските паркове имат повече предимства от тези, които се изграждат на търговски принцип. Единствено това ни притеснява - да сме равнопоставени, да имаме равни възможности", коментира Тончев.

Основания за съмнения има по-надолу в проекта, където на държавата и общините се дава блокираща квота, ако държат повече от 30% в един парк. Отпадането на този параграф е и едно от предложенията на Българската стопанска камара, която смята, че това създава неравнопоставеност между партньорите. Категорично против такъв вариант се обяви и Тончев. "Ние нямаме никакво намерение да включваме такава точка в устава си. Не може мажоритарният частен собственик да дава пари, а държавата или общината да го блокира", каза той. С наследените от миналото проблеми с публично-частните партньорства обаче - като например историята с Пловдивския панаир и Георги Гергов - местните власти и бизнесът все още балансират между желанието да правят заедно неща и недоверието един към друг.

Един от най-спорните моменти в новия закон е свързан с въвеждането на т.нар. затворени мрежи на техническата инфраструктура (улици, ток, вода и т.н.), които ще бъдат собственост на собственика на парка. Според работодателските организации това по никакъв начин не насърчава частните инвестиции в инфраструктура, която е ключова за всеки индустриален парк, а от друга страна, не е ясно как държавата или общините ще си осигурят финансиране за такива скъпи проекти, когато в парка има публично участие. Самите собственици на частни паркове пък съвсем не са ентусиазирани да поемат такава роля. Никъде не е регламентирано ясно и това, че държавата има ангажимент да осигури свързването на парковата инфраструктура към националната (повече по темата на стр. 16).

Гъвкаво партньорство

От "Тракия икономическа зона" смятат, че не е отделено достатъчно място на това, което работи най-добре - смесените зони между община, държава и частна инициатива. "Реално това са най-успешните проекти. А пък животът показва, че няма зона, в която да няма нещо общинско - или инфраструктура, или терен, много често има и държавна инфраструктура", обясни Панчев. Според него трябва да се търсят различни форми на публично-частно партньорство. "Ние сме частен инвеститор и досега нашата логика беше да успеем да привличаме колкото може повече партньори и да развиваме заедно парка. Сега ако трябва, за да продължим заедно, да имаме общо дружество, не съм сигурен, че е лесно изпълнимо, тъй като различните инвеститори имат различни очаквания за развитието на проекта. Някои като нас са много активни, но има други, които са по-предпазливи", уточни той.

Нови и стари

Приемането на закона на практика няма да улесни съществуващите паркове. Напротив, той по-скоро може да им създаде проблеми, ако решат да минат по новия ред, макар че винаги съществува и вариантът да не се регистрират. "Съществуващите индустриални зони имат бизнес модел, който не кореспондира в редица случаи на разработения в законопроекта подход, което ще затрудни и дори направи невъзможно вписването им в регистъра", посочват от АИКБ.

"Нашите паркове се развиваха, без да отчитат смисъла на закона, така както сега го влага държавата. Вече сме дали определени условия на инвеститорите и не съм сигурен, че ще можем да ги убедим да им станем оператори", коментира Панчев.

В проекта има и изисквания парковете да изготвят програма за развитие, което за съществуващите зони няма голяма логика. "Приравняват ни с тези, които започват на зелено, но ние сме осъществени, доказали сме се и работим, за какво да правим такава програма", пита Тончев.

Как се прави индустриален парк: урокът Шумен

Успешното партньорство между частен бизнес и община през последните години привлича все повече нови производства

Когато преди десет години се появява идеята за изграждане на индустриален парк в Шумен, икономическата ситуация е съвсем различна от сегашната – инвестиции няма, безработицата се покачва, а кризата започва да се усеща. "От моя гледна точка беше повече патриотично предложение, защото бяхме решили да си останем в града, бизнесът ни е тук", казва изпълнителният директор и миноритарен акционер в "Ники-БТ" Николай Тончев, който е инициатор и двигател на проекта. Дружеството се занимава с изкупуване и преработка на тютюн, а мажоритарните собственици са с кипърска регистрация.

Голямата неизвестна по думите му е била дали идеята ще срещне разбиране от общината. Партньорствата между община и частен бизнес по това време са по-скоро екзотика. "Проблемът беше, че трябваше да работим с пъстър общински съвет от 5-6 партии и да го убедим, че когато частниците са почтени, държавата и общината могат да печелят на базата на честни партньорства." Предложението му обаче изненадващо е прието от съветниците без нито един "против" и нито един "въздържал се". Шумен, оказва се, иска индустриален парк, но трябва някой да го движи.

Тончев поема предизвикателството и проектът се случва. Първите години не са леки, но днес паркът работи успешно и е добър пример как се случва един такъв проект.

1. Подготви земята, внимавай за кредитите

През 2009 г. е създадено смесеното дружество "Индустриален парк Шумен". В новата компания общината апортира 2300 дка земя, която е оценена на малко под 4 млн. лв. (близо 1800 лв./дка). На базата на тази оценка "Ники-БТ" инвестира други близо 6 млн. лв. като парична вноска, тъй като е договорено компанията му да държи 60%. "Няма частник, който да се съгласи общината да му управлява бизнеса", обяснява Тончев и добавя: "Предварително бях направил проучване колко ще струва изграждането на първата подзона и знаех, че ще са необходими толкова средства, затова инвестирахме."

В капитала са включени и около 100 дка, купени от "Ники-БТ" от друг собственик. "Парцелът се падаше на едно от централните места в парка и тъй като процедурата през общината е много тромава, се наложи ние да купим земята, за да не ни пречи при прокарването на комуникациите", уточни Тончев. Така целият терен става 2400 дка.

Инвестицията на "Ники-БТ" е от собствени средства, което по думите на Тончев е голямо предимство, защото дори да няма продажби, активът остава. "Имаше един тежък период от 3-4 години, когато нямаше никакви приходи. Ако бяхме работили с кредити от банката, тя щеше да ни вземе проекта и да го продаде на безценица и може би нямаше да има парк", казва той.

Реално работата по парка започва през 2010 г. с изготвянето на подробни устройствени планове и други законови процедури. Заради лошия си опит обаче комуникационните дружества, които трябва да изградят инфраструктурата, гледат подозрително на проекта. "Те се бяха напатили да прокарват ток, газ и вода за инвеститори, които после се отказват и не ползват услугите", казва Тончев. Затова компанията постига споразумение с дружествата тя да инвестира в инфраструктурата, а при реални инвеститори в парка те да я изкупят. Което и става.

2. Не разчитай на местния бизнес в началото

Целият терен от 2400 дка е разделен на 4 подзони, като идеята е те да се разработват поетапно – при запълване на 70% от едната се преминава към изграждане на следващата. "Няма никакъв смисъл да правим инфраструктура в полето, ако няма инвеститори", посочва Тончев.

Подзона А, която е около 520 дка, е завършена през 2013 г., а инвестицията е близо 6 млн. лв. Тя е разделена на самостоятелни по-малки терени, всеки от които е снабден с пълна инфраструктура - ток, газ, вода, канал и оптически кабели. Самата зона е оградена и снабдена с видеокамери, а "Индустриален парк Шумен" осигурява денонощна охрана и контрол на достъпа. Компанията отговаря също за поддръжката на общите части - косене на зелените площи, зимно почистване, осветление и т.н., като голяма част от тези услуги са отдадени на външни изпълнители.

Една от грешките, които от дружеството отчитат, че са направили, е, че първоначално са обособили много малки парцели - от 4 до 10-12 дка, тъй като са разчитали главно на местния бизнес. Оказва се обаче, че паркът привлича по-големи инвеститори, които имат нужда от по-големи терени и се налага парцелите да бъдат обединявани. А това излиза по-скъпо. "По-малките терени изискват повече инвестиции. Имаме компании, които са купили по шест терена, а това означава, че на шест места има газ, ток и т.н.", обяснява Тончев.

Досега около 80% от парцелите в подзона А са продадени или в процес на приключване на продажбата и затова вече се планира изграждането на следваща подзона. Инвеститори досега са около 15 компании, две от които със сертификат клас А – турските Enpay, която вече произвежда компоненти за трансформатори, и Cambro, която в момента изгражда завода си и работи в помещения под наем, където прави кухненско и столово оборудване.

Общо в парка в момента работят около 1000 души. Недостигът на работна ръка обаче вече се усеща и в Шумен, където безработицата е под 3%. Компаниите извозват работници от населените места в радиус от 40-50 км, но по думите на Тончев дори и този резерв вече е на изчерпване.

3. Учи се от грешките си. И отводнявай

Преди да започне проекта Тончев е разглеждал много индустриални паркове в чужбина - Белгия, Италия, Германия, но казва, че най-много е научил от Гърция. Опит на принципа проба и грешка е натрупал и от първата подзона в Шумен. "Всеки инвеститор в подобен проект трябва да има предвид, че не може да продава всеки квадратен сантиметър. Около 25% от територията на определена зона се изразходва за инфраструктура, за да е удобна тя за фирмите, които влизат", казва той. Освен това, макар че пътищата се изграждат от собственика на парка, те стават общинска собственост, защото по действащото законодателство няма частен път – той е или общински, или държавен. В момента "Индустриален парк Шумен" се явява концесионер на пътищата, които е изградил.

Голям проблем при изграждането на подобни зони са дъждовните води. Инвеститорите имат право да застроят до 75% от терените и когато те се покрият с покриви, се събират огромни количества вода. Задача на собственика на индустриалния парк е да реши къде ще ги отведе, а по думите на Тончев това е скъпа процедура – цената е почти колкото на пътищата, "Отначало този въпрос малко го бяхме подценили, не очаквахме, че инвеститорите ще искат да застроят толкова много", казва той. Затова впоследствие се е наложило компанията да проектира и изгражда допълнителни системи за отводняване, което означава допълнителни инвестиции. С новата подзона този въпрос се решава на етап проектиране.

4. Зареди се с търпение

За да започне даден инвеститор производство, е необходима около една година. Първо се сключва предварителен договор за покупко-продажба на терена и тогава се задейства процедурата по смяна предназначението на земята от земеделска в промишлена. Това не се прави предварително, тъй като държавните такси са много високи - земята в района е висока категория и по думите на Тончев за смяната се плаща над 5 лв./кв. м. До три месеца инвеститорът получава нотариален акт и с това сделката е финализирана.

Ангажиментът на "Индустриален парк Шумен" приключва с продажбата на земята, но компанията продължава да помага на инвеститора през целия процес - докато прави проекта и изгражда предприятието. Много полезна по думите на Тончев е и подкрепата на общинския съвет и кмета. Инвеститорите в парка получават преференциално обслужване със съкратени срокове, което е ангажиментът на общинския партньор. Тримесечният период на изчакване обаче не е изгубен за инвеститора, тъй като през това време може да започне разработването на проекта.

"Ние ще ви окажем съдействие, ще ви дадем геодезическа снимка на терена, ще го маркираме, ще проведем среща с вашите проектанти, за да им кажем какви са възможностите на инфраструктурата, която предоставяме, ще ви дадем подземния кадастър, за да знаете къде какво има в терена", обясни Тончев. Според него до месец след получаване на нотариалния акт инвеститорът може да започне строителството и да го завърши за половин година. Целият процес до получаването на разрешение за ползване на обекта е около година, което Тончев нарича "доста разумен период за българската система и практика".

Нова подзона

През последните месеци продажбите на парцели се активизират и тъй като първата подзона е почти запълнена, "Индустриален парк Шумен" планира да започне изграждането на следващата. Освен това компанията е получила няколко запитвания за по-големи терени, каквито няма в готовата част на парка. В момента се правят работните проекти за подзона С и към средата на лятото трябва да започне изграждането й. Площта на целия терен е 680 дка, а инвестицията ще надмине 10 млн. лв.

Без магистрала скоро регионът ще последва съдбата на Северозапада

Николай Тончев, изп. директор на "Индустриален парк Шумен" и председател на Българска стопанска камара – Шумен

Има доста неща, които пречат на добрия инвестиционен климат, и първото от тях е липсата на магистрала. Не можем да говорим за равномерно развитие на регионите, когато в Южна България има изградени 4 магистрали и скоростни жп линии, а в Северна България няма нито една магистрала и нито една рехабилитирана жп линия. Инфраструктурата са артериите на икономиката, а тук оставаме без артерии. Допуснаха се грешки в северозападната част на страната и тя вече е достигнала точката, от която не би могла да се върне, по простата причина, че е обезлюдена. Същото ще стане и в Североизточна България, ако правителството не вземе бързи решения за скоростно изграждане на автомагистрала "Хемус" – разделяне на много лотове, буквално в рамките на 4-5 години. Такова решение ще накара инвеститорите да се ориентират към тази част на страната, да започнат да инвестират с ясното усещане, че регионът ще има подкрепа от страна на държавата.

Чувам много странни идеи в последно време - например скоростен път Мездра-Видин. Едно време държавата изля огромни средства в развитие на Странджа-Сакар. Да не би да е развита сега? Същото ще стане и със Северозапада – скоростни линии, магистрали, постройте всичко, няма кой да работи. Или бързането с автомагистрала "Черно море". Необходимо ли е да се вложат такива огромни средства, понеже теренът там е много сложен, за да се возят туристите два месеца? Магистралите се правят там, където има товаропотоци. Когато държавата решава къде да инвестира, би следвало да го прави като една голяма корпорация - инвестира се там, където най-бързо ще се получат ефекти, т.е. хората най-бързо ще заживеят по-добре, ще им се увеличат доходите, цялата икономика ще се развие.