You are here

Бъдещето – градове за хората

Edited on

18 July 2019
Read time: 1 minute

Добри примери за умно управление.

Класациите на градове с високо качество на живота показват, че хората ценят сигурността, осигурената възможност за баланс между работа и почивка, богатия културен живот, удобния градски транспорт, уредените образователна система и здравни грижи, зелените зони и паркове, уютните и добре планирани публични пространства. Ясно е, че градоустройственото планиране влияе силно на живота и определя нивото на обществото. Затова и днес светът си поставя нова посока – устойчиво развитие, свързвана с въвеждане на екологични стандарти, преход към интелигентно организирани градове и хармонична градска среда.

Държавите бавно тръгват в тази посока, но примерите са вдъхновяващи. Като новото градско решение „Брюксел за хората“, пешеходната зона на левия бряг на Сена в Париж – с площадки за игра, беседки за отмора, места за активен спорт и настолни игри, за прожекции на филми или спектакли. Блестящият пример е и Осло, градът, който се отопляват от изгаряне и преработване на битови и промишлени отпадъци, който използва вградени сензори, даващи информация за паркоместата и за натовареността на трафика, така че да контролира транспорта в реално време. Трябва да споменем и Лондон с цялостната си градска стратегия за трансформация в технологичен и умен град и практиката на властите чрез конкурси да стимулират млади разработчици и стартиращи компании да създават иновативни проекти в полза на града.


Добрите примери за умно управление откриваме и у нас. Ярък пример е Бургас с цялостната трансформация на градския транспорт, започнала от 2010 г. Днес всички автобуси са от най-висок екологичен клас, с постоянно видеонаблюдение. Бърза бус лента осигурява приоритетно преминаване през ключовите кръстовища с отделна сигнализация и GPS локализация на превозните средства. Гражданите пътуват с електронни карти по всички линии за определено време. Те се зареждат за брой пътувания през смартфон.

Общината пусна и сезонна маршрутна линия от моста до Морската гара с малки екологични бусове, които ползват енергия от соларните панели на покривите си и представляват алтернативен вариант в горещите летни дни. Друг начин за придвижване из града са електрическите велосипеди, които гражданите могат да наемат срещу 2 лева за час.
Бургас модернизира и образователната си система. В началото на учебната година отвори врати новата Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации. Изградена е по западен образец – с отделни сгради, просторен двор, извън шума и трафика на големия град. Идеята е на кмета Димитър Николов, в отговор на необходимостта от ново професионално образование в последните години, ориентирано към потребностите на бизнеса и все по-засилващия се глад за специалисти в най-перспективните професии на бъдещето – роботика и изкуствен интелект. Училището следва своя екологична политика – до всяка класна стая е разположен контейнер за разделно събиране на отпадъци, който преобразува отпадъците в малки частици, с помощта на които учениците след това трябва да създадат готов технологичен продукт. 

Многократно сме популяризирали примера на Свиленград, въвел още преди няколко години успешен модел за разделно събиране на отпадъците от врата на врата. След упорита работа за убеждаване на хората в предимствата на системата и подписване на договор с „Екопак“, през 2016 г. в дворовете на половината къщи и еднофамилни сгради в града се появяват жълти контейнери за разделно изхвърляне на хартиени и пластмасови отпадъци. Разходите по извозването на отпадъка са изцяло за сметка на „Екопак“. Целта е до 2021 г. проектът да обхване всички къщи в общината. 

Градът е поканен да стане част от Европейската мрежа за нулеви отпадъци – организация, която обхваща водещи в областта на управлението на отпадъците общини, постигнали битов отпадък под 100 кг на човек за година. Свиленград разработва и проект за изграждане на инсталация за производство на компост и планира да поставя съдове за биоразградими отпадъци.
София твърдо върви по пътя на декарбонизацията на градския транспорт. След първите 20 електрически автобуса в края на миналата година, от есента ще тръгнат новите 15 бързозарядни електробуса. Те се захранват се от ултракондензатори, които са по-компактни и съдържат по-малко потенциално опасни вещества от батериите. Това е иновативна технология, която тепърва навлиза в Европа.
Успоредно с това се осигуряват зарядни станции за електрически автомобили, които, все пак, зависят от потребностите. А данните на общината показват, че електрическите автомобили в града са само 350. 
Столичната община обмисля още едно решение за споделен и зелен транспорт на базата на сътрудничество с компанията за споделено ползване на е-скутери VOI, която доставя скутери във Франция, Испания, Финландия и др.
Осъзнавайки необходимостта от промяна в модела на планиране на града, Столична община възлага на екипа на датския архитект и урбанист проф. Ян Геел изготвянето на проучвания и анализ на градската среда с цел трансформиране на града и промяна на модела на придвижване, т.е. смяна на модела от „град на автомобилите“ в „град на хората“. Резултатите от това изследване стават част от мащабната инициатива на Столична община за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии – „Визия за София“.
Друга амбициозна цел на общината е приемането на Наредба за градската среда, с която да се определя облика на средата чрез налагането на стандарти за различните ѝ съставни части - компоненти и елементи, дефинирани в самата наредба. Самите стандарти ще бъдат разнообразни спрямо различните зони в града, също предложени в проекта на наредба. В централните зони те ще бъдат консервативни, запазващи историческия облик и духа на мястото, докато в периферните квартали стандартите ще дават повече свобода при облагородяване на средата. В средата на май бе представен проекта на наредбата и приложенията към нея, с които може да се запознаете на интернет сайта на направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община (https://www.sofia-agk.com/).
Столичната община прави и значима стъпка към подобряване на услугите за гражданите и бизнеса. Всички индивидуални административни актове на главните архитекти на 24-те районни администрации се публикуват в единна база данни. Този информационен масив е създаден на база кадастрална карта, като е разработен по такъв начин, който ще позволи да се качват в него и съответните инвестиционни проекти, след като се приеме регламентът за начина на предаване на цифрови проекти по Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В момента всичките разрешения за строеж и за поставяне са обвързани със съответния идентификатор на имота, с което географски са обвързани всички индивидуални административни актове. По този начин системата дава възможност да се събира, съхранява и предоставя в електронен вид за използване от администрация, бизнеса и гражданите, цялата необходима информация за конкретна географска единица. 
 
Главният архитект на София Здравко Здравков бе основен участник в Осмата национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране от общините. Той представи опита на Столична община в подобряване на законодателството и електронното обслужване в сферата на устройството и планирането на територията на общината.

Архитект Здравков даде специално интервю:
Не може всички отговорности да се стоварват на администрацията, а преките участници в незаконното строителство в повечето случай да остават ненаказани

Господин Здравков, като главен архитект на най-големия български град Вие носите огромната отговорност за бъдещия облик на столицата ни. Кои основни проблеми на столичното градоустройство трябва да решавате?
Трудно е да се отговори еднозначно кои са най-належащите градоустройствени проблеми на София. През последните години столицата ни се развива все по-динамично, концентрирайки една четвърт от населението на страната, което повлича след себе си и огромен брой ежедневни пътувания. А въпросите пред мен като главен архитект са многобройни: как да намерим подходящите инструменти за дългосрочен икономически разцвет на града, как да развием София като умен и привлекателен град, как да създадем правилните градоустройствени политики за подобряване на безопасността и здравето на хората? Всички искаме да живеем в по-богат, по-здравословен и по-екологичен град, затова се радвам на подкрепата на госпожа Фандъкова в битката да направим София по-пешеходна и от Град на предприемачите и Град на автомобила, да я превърнем в Град на хората. 
Промените настъпват постепенно и политиката за създаване на дългосрочна визия до 2050 е свързана с желанието ни да отговорим на всички тези въпроси за бъдещето на София. Преди да разширим града си по периферията и да ангажираме повечето от живеещите в условно „златен стандарт” да имат многобройни ежедневни пътувания с личните си автомобили (в които според статистиките се придвижва средно по 1,1 пътник), следва да погледнем отново в рамките на компактния град, да помислим как да намалим зависимостта си от автомобила, да анализираме забравените и маргинализирани територии и да помислим как с правилната градоустройствена политика, да ги направим по-привлекателни не само за предприемачите, но и за гражданите. Посоката за правилно планиране на града е в създаването на модерни и мултифункционални зони с нови квартали, съчетаващи в себе си трите функции – обитаване, работа и забавления. Тази задача е приоритет в работата ми като главен архитект, защото създаването на мултифункционални зони е основата за преминаване към пешеходно придвижване.
Друг сложен проблем е възстановената собственост на бившите земеделски имоти в рамките на града. Процесът по възстановяването, стартирал още през 90-те години, неприключил и до ден днешен, създаде верига от социални напрежения във всички жилищни комплекси, които трудно ще бъдат решени в обозрим хоризонт. Намирането на баланса между частния и обществения интерес е нещо изключително трудно и именно с инструментите на градоустройството и подробните устройствени планове може да се намери правилното решение на тези проблеми. 
Пред нас като Столична община седи и задачата за намирането на съответния икономически инструмент за обезщетяване на собствениците на тези имоти, тъй като и сроковете за отчуждаване не са безкрайно дълги.

През последните години Европейският съюз променя жилищната, строителната и градоустройствената си политика, давайки приоритет на устойчивото развитие. Вие се кандидатирахте за поста с концепция за превръщане на София в зелен град, с предимство на пешеходните зони и велоалеите и визия за намаляване на автомобилите в центъра с една десета. Какво се прави в тази посока?
Подобряването на пешеходната достъпност и успоредно с това развитието на масовия градски транспорт и промяната в отношението през градското планиране към велосипедното придвижване са част от концепцията ми за управление. Трябва постепенно да направим града си по-приветлив и по-безопасен за пешеходците и велосипедистите. Превръщането на града в пешеходен не е някаква утопия. Всички виждаме как подобрената градска среда по ново-ремонтираните площади и улици върна хората от моловете обратно в града. Трябва последователно да върнем забравената пешеходна култура чрез създаване на свързани пешеходни пространства, с подобряване на тротоарите и промяна на предния план на търговските обекти. Неслучайно през май стартира обсъждането на Наредбата за градската среда, имаща за цел да създаде и регламентира безопасни, удобни и интересни градски пространства.
Промяната на приоритетите в мобилността в града преминава в поредица от стъпки, свързани с редица меки и твърди мерки, но когато те работят в синхрон, крайният резултат е видим. След приключване на работата по Зони 2 и 4 предстои трансформацията на пл. „Македония“ като линеен парк със зелен трамвай; работим и по подобряване на пешеходната свързаност и с няколко по-малки проекта, като ул. „Малко Търново” и ул. „Будапеща”. 
В ход е и международният конкурс за пл. „Св. Неделя”, чрез който да се свърже вече пешеходния бул. „Витоша” с останалите пешеходни зони. Работим и по проектирането на велотрасета във всички цялостни подробни планове. 
Успоредно с тези действия, продължаваме и развитието на обществения транспорт, като в момента сме в процедура по изменение на общия устройствен план (ОУП) за осигуряване надграждане на трасето на Метрополитена с ново разклонение на 3-та метролиния през кв. „Гео Милев“, кв. „Слатина“, покрай зала „Арена армеец” до Окръжна болница и създаване на нова връзка на 1-ва линия на метрото с лифтовата станция на Симеоновския лифт, която да осигури директна връзка към Витоша.

Основен проблем в цялата страна е незаконното строителство. Какво пречи решаването на проблема вече десетилетия наред – несъвършенства в законодателството или недоброто му прилагане и липса на сурови санкции и строгост в закона? 
Проблемът за наличие на незаконно строителство е в следствие с размитите отговорности на всички участници в строителния процес. Нещото, за което апелирам – не може всички отговорности да се стоварват на администрацията, а преките участници в процеса на незаконното строителство в повечето случаи да остават ненаказани. Премахването на процедурите по узаконяване в ЗУТ след 2001 г. имаше своя оздравителен ефект, но напоследък се чуват предложения за подновяване на възможностите за узаконяване – моето убеждение е, че не бива да се допуска създаване на поредна законова „амнистия“. Така в обществото се създава усещане, че рано или късно държавата ще се примири с незаконно изградения строеж и нарушителите ще продължават да не спазват правилата. 
Какво съвет бихте дали на колегите си в другите общини?
Отговорността пред главния архитект е огромна, той трябва да съчетава едновременно качествата на визионер, администратор, професионалист, медиатор, а понякога трябва да влезе и в ролята на проект мениджър или дори на технически ръководител. 
Не бих се ангажирал да съветвам колегите, по-скоро разбирам общата ни отговорност и само заедно бихме могли да работим за промяна на националното законодателство за намаляване на административната тежест към гражданите с постепенно предоставяне на повече и по-качествени електронни услуги. Смятам, че чрез електронните услуги ще се премахне убеждението на бизнеса и гражданите, че администрацията може да упражнява натиск върху тях.